Портата на дявола

– Нещо, което бих могъл да използвам като лост? – попита той. Джо беше създал подводницата, той щеше да знае по-добре.

– Не мисля – отвърна Джо.

– Ами дръжката за изтегляне? – попита Кърт. – Можем ли някак да я отместим или откачим?

Джо поклати глава.

– Не и без да свалим половината от металните плоскости.

– А можем ли да я счупим? – попита Кърт, въпреки че вече знаеше отговора.

– Тя е най-здравата точка на подводницата – каза Джо, вече трепереше от студената вода. – Заварена е за рамката. Предназначена е да издържи цялата тежест на подводницата, когато я вдигат от водата.

Двамата се взираха един в друг.

– Не можеш да ме освободиш – изрече Джо ужасния факт.

– Трябва да има начин – измърмори Кърт, мислеше, опитваше се да се бори със сковаващия ума студ.

– На борда няма нищо подходящо – каза Джо. – Трябва да тръгваш. Не оставай тук, ще се удавиш с мен.

– Защо? За да се връщаш като призрак и да ме измъчваш? – попита Кърт, опитваше се да повдигне духа му. – Не, благодаря.

– Може би на повърхността има лодка или хеликоптер – каза Джо. – Може някой да е получил съобщението ни.

Кърт се замисли за това. Изглеждаше доста невероятно. А и ако Джо беше прав за въздуха, с който разполагаха, се съмняваше, че им остават повече от петнайсет минути. Това време не беше достатъчно някой да стигне до тях, дори да бяха получили сигнала за помощ.

Трябваше му друго решение, нещо различно от това да изостави Джо или да остане с него и да загинат заедно. Трябваше му ножовка или горелка, за да пререже дръжката, или по-скоро веригата на белезниците на Джо.

И тогава му просветна. Не му трябваше истинска горелка, а нещо което може да нажежава и разрязва. Спомни си за зелената бутилка, която беше видял в кабината на констелейшъна, когато спаси Катерина. Зелена бутилка означаваше чист кислород. А чистият кислород можеше да разрязва. Ако боравеше с него правилно, той можеше да се превърне в горелка.

Отвори малко отделение в кокпита и вътре откри аварийните запаси на „Баракуда”. Две водолазни маски, чифт плавници и две малки кислородни бутилки; щеше му се да съдържат сто процента чист кислород, но бяха пълни с обикновен въздух.

Двайсет процента кислород и седемдесет и осем процента азот – това не можеше да прогаря, но поне можеше да се диша.

Извади ги.

Зад тях откри пакет със сигнални ракети и авариен локаторен трансмитер, АЛТ. Имаше и сгънат надуваем сал за двама. Достатъчно, за да се спасят, ако успееха да се освободят.

Кърт взе едната бутилка с въздух и я прикачи към ръката на Джо като маншон на апарат за измерване на кръвно налягане. Отвори клапана и вдигна регулатора до устата на Джо.

– Дишай през носа, докато въздухът в подводницата свърши, после дишай от бутилката – каза той.