Портата на дявола
- Автор: Касслер Клайв, Браун Грэм
- Серия: Досиетата NUMA #9
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Портата на дявола». Краткое содержание книги:
Катерина се изправи и се дръпна напред, доколкото можа. Каквото и да беше намислила – най-вероятно и тя не знаеше, не стигна доникъде. Един от въоръжените мъже я грабна и я блъсна назад по палубата, а кръвта на Кърт кипна още повече.
– Времето изтича, Остин – каза мъчителят им и извади ножа, който Остин добре познаваше. После отвори титановото острие, заключи го на мястото му и върза връвчицата с ключа в една от дупките на дръжката.
Крилата на подводницата вече бяха пълни с вода; всеки момент и кокпитът щеше да започне да се пълни. Оставаха им няколко скъпоценни секунди.
– Знаем за свръхпроводника – каза Кърт, като се намрази, задето се остави да го подведат. – Знаем и кой ви го е продал – излъга той. – Знаем, че е бил натоварен на „Кинджара Мару” във Фрийтаун.
Андрас погледна надолу, сякаш мислеше. Озърна се към Матиас и после пак към Кърт, като се усмихваше маниакално.
– Това беше добро – каза той и приближи с ножа в ръка. – Достатъчно добро за половината.
Той се наведе към подводницата, вдигна ръка и заби ножа в тънката кожа на външния корпус. Ножът проби и се заклини точно извън обсега на Кърт.
– За нещастие половината няма да спаси и двама ви.
Водата нахлуваше в кабината и се завихряше около коленете на Кърт. Потъваха.
Той погледна към Джо.
– Каквото и да стане – каза той, – прави каквото правя и аз. Джо кимна, а Кърт изпълни дробовете си, като вдишваше дълбоко и бързо. „Баракуда” започна да се върти с носа надолу.
Водата кипна и носът на подводницата изчезна, останалото го последва, повличайки Кърт и Джо. Последното, което Кърт чу ясно, бе как Катерина вика името му.
На борда на моторната яхта Катерина политна напред, когато подводницата потъна. Тя се взираше във въртопа, останал след малката „Баракуда”.
– Не! – изхриптя тя. – Не!
Сведе поглед и легна по очи на палубата, раменете ѝ трепереха от плача.
Андрас се вгледа в нея.
– О, жалка гледка!
Отиде при нея и се наведе. Сложи пръсти под брадичката ѝ и вдигна лицето ѝ, за да я погледна в очите.
– Не се тревожи. За теб имам по приятни планове.
Тя се изплю в лицето му, но той успя да се отдръпне.
– Ама защо всички опитвате едни и същи номера? – попита Андрас. Изправи се и я ритна.
Отстъпи назад, като се обърна към кабината.
– Палете двигателите!
Когато дизеловите двигатели избучаха под палубата, Матиас, господарят на ключовете, тръгна към него. Матиас не беше от хората на Андрас. Джема го беше изпратил на борда, вероятно за да го наблюдава.
– Даде им ключа – каза той. – Ами ако се спасят? Андрас се засмя.
– Почти се надявам на това. Ще направи нещата по-интересни. Но те няма да се спасят, поне не и двамата.
– Защо?
– Защото хората трябва да плащат за престъпленията си, а смъртта не е най-голямото наказание. – Андрас се втренчи гневно в Матиас. Чувстваше особена смесица от уважение и омраза към Кърт Остин. Беше изстрадал своята доза болка в неговите ръце преди време.
Доволен, че е поставил Матиас на място, Андрас се обърна към носа на яхтата.
Матиас го хвана за ръката и го обърна към себе си.
– Ще уведомя Джема. На него няма да му се стори забавно. Андрас присви очи.
– Не беше за забавление.
– А за какво? Не виждам никакъв смисъл.
– Във всичко, което правя, има смисъл – увери го Андрас.
– Например в това.
И за част от секундата той извади малък пистолет и стреля. Звукът беше като от пистолет с капси. Не се чу нито изстрел, нито вик, нито пък имаше някаква реакция от страна на Матиас. Само лицето му внезапно стана безизразно и в средата на челото му се появи малка дупчица. Той се запрепъва назад, събрал очи и разтреперан, но не мъртъв, не още.
Когато Матиас стигна заднешком до перилата, Андрас натисна отново спусъка. Матиас се преметна назад, падна зад борда и се стовари във водата със силен плясък.
За секунда изчезна от поглед, а после се появи отново на повърхността заради сивата спасителна жилетка, която носеше. От малките дупчици в челото му се стичаше алена кръв, но той не помръдваше.
Андрас остави пистолета, вдигна пушката така, че да я видят всички, и изкрещя с пълна сила:
– Някой друг да има да ми казва нещо? – и огледа всички един по един.
Никой не продума, а Андрас се обърна към кормчията.
– Да тръгваме! – нареди той.
Двигателите зареваха и яхтата потегли. Двете моторници бързо се присъединиха към нея и заедно поеха на север, като оставяха дълги пенести следи във водата.