Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
Целуваха се дълго, докато светлината в стаята почти се стопи и останаха само сенки. Джейс
не помръдна и не се опита да я докосне, но тя усещаше, че чака разрешение. Осъзнавайки, че
тя трябва да направи първата крачка, се протегна, хвана ръба на блузата му и започна да я
съблича през главата му. Той реагира незабавно, седна, свали блузата си и я хвърли
небрежно на земята. Разтърси коса и тя едва ли не очакваше от ярките златни кичури да се
посипят искри в тъмнината на стаята. Толкова е красив, помисли си тя, че чак й бе трудно да
го гледа. Вместо това наблюдаваше собствените си ръце, които се плъзнаха по тялото му,
изследвайки белезите по бицепсите му и звездовидния белег на рамото му. Проследи с
показалец линията между гръдните му мускули и плоския му корем. Джейс затаи дъх, когато
ръката й стигна до колана на панталоните му и я погледна, веждите му леко се вдигнаха,
сякаш казваше: „Каквото поискаш…”
Сърцето й биеше бясно, тя отдръпна ръцете си от него, за да хване собствената си тениска,
съблече я колкото може по-бързо и я захвърли на земята до леглото. Когато погледна отново
към него, изражението на лицето му едва не я хвърли в паника. То и напомни за това на
майка й, когато се отдаваше на изкуството — почуда, удивление и копнеж, сякаш гледаше
нещо по-красиво, отколкото можеше да се пресъздаде с боите върху хартията. Пулсът й се
ускори. Произнесе името му и той легна до нея, придърпа я по-близо до себе си и я целуна
по устата. Голата му кожа се допря до нейната, но ясно усещаше къде дрехите им заставаха
между тях. Местата, където голата им кожа се докосваше сякаш пламнаха, когато се
претърколиха настрани, оплетени в одеялото. Докъде ще стигнем? Какво правим?, питаше
малка част от мозъка й, но останалата част от съзнанието и крещеше на тази малка част да
млъкне. Тя искаше да го целува, да вкусва устата му, устните му, езика му; искаше да го
прегръща, да се увери, че е истински, че е тук, с нея и че никога няма да си тръгне.
Чу как рязко си пое въздух, когато устните му се плъзнаха по шията й. Той се отдръпна.
Постави ръка под главата й и започна да я гали. Очите му бяха огромни и блестяха в
тъмнината.
— Добре ли си? — усмихна се Джейс.
Клеъри не можеше да отрони нито дума, затова само кимна. Той се върна на устата й,
устните му я дразнеха с леки целувки, после се преместиха и се плъзнаха по лицето й, по
шията й, по ключицата й, докато цялото й тяло запулсира. Бузата й още беше притисната
към дланта на дясната му ръка; очакваше лявата му ръка да я докосне отново — но той сякаш
се протягаше за нещо зад себе си — какво правеше?
Клеъри изведнъж си спомни, че Изабел й беше казала да внимават. „O!”, помисли си. Леко
се скова и се дръпна.
— Джейс, не съм сигурна, че…
Нещо сребърно проблесна в тъмнината — студено и остро, то разряза по дължина ръката й.
За миг почувства само изненада, после — болка. Отдръпна ръце, примигна и видя ивица
тъмна кръв да се стича по кожата й от плитката рана, появила се от рамото до лакътя й.
— Ох! — извика тя, по-скоро от изумление, отколкото от болка. — Какво…
С едно-единствено движение Джейс се дръпна рязко от нея и леглото. Изведнъж той стоеше
в средата на стаята, без риза и с лице, бяло като платно.
Клеъри пристисна наранената си ръка и се надигна.
— Джейс, какво…
Млъкна. В лявата си ръка той стискаше назъбена кама — камата със сребърната дръжка,
която беше видяла в кутията на баща му. По острието имаше тънка ивица кръв.
Клеъри погледна към ръката си и после отново към него.
— Не разбирам…
Той разтвори пръсти и камата издрънча на пода. За момент изглеждаше така, сякаш щеше да
избяга, както беше направил при бара. После се свлече на земята и покри главата си с ръце.
— Харесвам я — каза Камила, когато вратите се затвориха зад Изабел. — Донякъде ми
напомня за мен самата.
Саймън се обърна да я погледне. В Храма беше доста мрачно, но я виждаше ясно —
облегнала гръб на колоната, с извити назад ръце. Близо до вратата на Института стоеше
ловец на сенки; бяха го оставили да пази, но той не можеше да я чуе. Не че го и
интересуваше особено.
Саймън леко се приближи до Камила. Веригата, с която беше вързана, някак странно го
привличаше. Благословен метал, който сякаш слабо блестеше на фона на бледата й кожа, и
на него му се стори, че вижда няколко струйки кръв около белезниците на китките й.