Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
— Тя изобщо не прилича на вас.
— Така си мислиш ти — Камила наклони глава; русата й коса изглеждаше изкусно
аранжирана около лицето, но той знаеше, че не я е пипала. — Толкова много обичаш
приятелите си, ловците на сенки. Както соколът обича господаря си, който го връзва и
ослепява.
— Нещата не стоят така — каза Саймън. — Ловците на сенки и долноземците не са врагове.
— Дори не можеш да отидеш с тях в дома им — рече тя. — Оставиха те отвън. И все пак им
служиш с такова желание. Дори би взел тяхната страна срещу собствения си вид.
— Няма други от моя вид — възрази Саймън. — Аз не съм като тях. Но не съм и като вас. А
и предпочитам да съм като тях, отколкото като вас.
— Ти си един от нас — тя мръдна нетърпеливо, веригите издрънчаха и стон на болка се
отрони от устните й. — Има нещо, което не им казах в банката. Но е истина — тя се усмихна
сковано през болката. — Долових миризмата на човешка кръв от теб. Наскоро си се хранил
от човек.
Саймън усети как нещо в него се преобърна.
— Аз…
— Беше прекрасно, нали? — червените й устни се извиха. — За пръв път, откакто си вампир,
не чувстваш глад.
— Не е вярно — каза Саймън.
— Лъжеш — в гласа й прозвуча обвинение. — Нефилимите ни карат да се борим със
собствената си природа. Ще ни приемат, само ако се преструваме на други, ако не бъдем
себе си, ако не сме ловци, хищници. Приятелите ти никога няма да те приемат такъв,
какъвто си, а само ако се промениш. Това, което ти правиш за тях, те никога няма да
направят за теб.
— Не знам защо си правите труда — каза Саймън. — Стореното — сторено. Аз няма да ви
пусна. Направих своя избор. Не искам онова, което ми предлагате.
— Може би сега не — каза тихо Камила. — Но ще поискаш. Някой ден.
Ловецът на сенки на вратата отстъпи, когато тя се отвори и Мерис влезе в залата. Зад нея
вървяха две фигури, които Саймън веднага разпозна — Алек, братът на Изабел и приятелят
му, магьосникът Магнус Бейн.
Алек носеше официален черен костюм; Магнус, за изненада на Саймън, беше облечен по
подобен начин, но беше добавил дълъг копринен бял шал с ресни и чифт бели ръкавици.
Косата му стърчеше както обикновено, но за разнообразие не блестеше. Когато го видя,
Камила застана неподвижно.
Магнус явно още не я беше забелязал; той слушаше Мерис, която му благодареше малко
притеснено, че са се отзовали толкова бързо.
— Наистина не ви очаквахме преди утре, най-рано.
Алек изсумтя раздразнено и втренчи поглед в празното пространство. Изглежда не беше
доволен, че е тук. А иначе, помисли си Саймън, изглеждаше както винаги — същата черна
коса, същите спокойни сини очи. От друга страна сякаш беше по-спокоен от преди, беше
израснал.
— За щастие близо до Виенската опера има Портал — каза Магнус и с типичен жест
преметна шала над рамото си. — В мига, в който получихме съобщението, тръгнахме насам.
— Наистина не разбирам какво общо има това с нас — каза Алек. — Хванали сте вампир,
който бил намислил някаква гадост. Те постоянно го правят.
Саймън усети как стомахът му се сви. Той погледна да види дали Камила не му се присмива,
но погледът й беше вперен в Магнус.
Алек едва сега забеляза Саймън и се изчерви. Винаги му личеше, защото кожата му беше
много бледа.
— Извинявай, Саймън. Не говорех за теб. Ти си различен.
Какво щеше да си помислиш, ако снощи ме беше видял как се храня от четиринайсетгодишно
момиче?, помисли си Саймън. Но не каза нищо, само кимна на Алек.
— Тя е свързана с настоящото разследване на смъртта на тримата ловци на сенки — каза
Мерис. — Трябва ни информация, а тя ще говори само пред Магнус Бейн.
— Наистина ли? — Алек погледна Камила с недоумение и интерес. — Само пред Магнус?
Магнус проследи погледа му и за първи път — или поне така се стори на Саймън —
погледна директно към Камила. Нещо премина между тях, някаква енергия. Устата на
Магнус трепна в ъглите и той горчиво се усмихна.
— Точно така — каза Мерис и объркване премина по лицето й, когато забеляза погледа
между магьосника и жената вампир. — Ако Магнус пожелае, разбира се.
— Добре — рече Магнус и свали ръкавиците си. — Ще говоря с Камила от ваше име.
— Камила? — Алек погледна Магнус и вдигна вежди. — Значи я познаваш. Или… тя
познава теб?
— Познаваме се — сви рамене Магнус, сякаш казваше „Какво да се прави”. — Едно време
беше моя приятелка.