Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Искам да закуся. Не си усещам езика.
— В обикновените музикални магазини няма да намериш такава китара. Това е антика, която накрая стига до заложната къща. Добрата новина е, че в цялата долина има само шест заложни къщи.
— А лошата, че може да не е била купена от тази долина — каза Ото.
— Възможно е — съгласи се Сидни. — Но гледай на нещата откъм хубавата им страна. Не бъди толкова черноглед.
Докато Ото си поръчваше закуска за двама, Сидни пишеше нещо, пушеше и нетърпеливо чакаше часа, когато заложните къщи отваряха. Това го накара да се замисли за миг за съня и за копнежа да задържи времето. Сърцето му трепна и в гърлото му заседна буца, но той я преглътна. Започна да се обажда по телефона преди девет часа, но собствениците на заложни къщи в пустинята явно не бързаха да отидат на работа. Ото тъкмо привършваше със закуската, когато Сидни установи контакт.
На четвъртото обаждане се свърза с човек, който каза:
— Да, знам какво представлява хавайската китара „Таро Пач“. Преди около петдесет години свирех на такава на Каталина Айланд. Прекрасен инструмент.
— Аз съм сержант Блекпул от полицията в Лос Анджелис. Разследваме престъпление, в което е замесена хавайска китара „Таро Пач“. Имали ли сте такава в магазина си през последните няколко години?
— Преди две години имах. Трябваше да я запазя за себе си, но човек не може да задържи всичко, което му харесва. Никога няма да видя друга такава.
— Пазите ли документите си оттогава? Нужни са ми за важно полицейско разследване.
— Може ли да ви се обадя след малко? Не си спомням кой я донесе. Мисля, че беше някакъв шофьор на камион от Блайт. Вината не е моя, че е била открадната. Винаги искам идентификационния номер и спазвам закона.
— Не се притеснявайте. Интересува ме само кой е купил китарата. Намерихме я и искаме да я върнем на собственика й.
— Ами ще ви кажа кой е веднага щом намеря името. Беше в униформа. Полицай. Може би от Индио.
— А не беше ли от Минерал Спрингс?
— Възможно е.
— Дали не се казва Хари Брайт?
— Това име не ми звучи познато. Ще проверя и ще ви се обадя.
— Ще чакам.
— По-добре да се замъкна под душа — рече Ото. — Днес явно няма да играем голф.
Още не се беше избърсал с хавлията, когато чу Сидни да казва по телефона:
— Да. Да. Добре. Много ви благодаря. Да, ще се погрижим да си я получи обратно. Благодаря.
Ото излезе от банята и попита:
— Е?
— Кой Брикман. Той е купил хавайската китара преди повече от две години. Това означава, че я е притежавал много преди убийството на Джак Уотсън.
— Тази работа наистина не ми харесва, Сидни. Той е полицай. Трябва да съобщим в участъка.
— Още не знаем нищо, Ото. Само откъслечни фрагменти. Утре сутринта така или иначе ще се обадим в полицията в Палм Спрингс.
— И ще го направим, още преди да съм закусил — рече Ото, гледайки партньора си право в очите. — Говоря сериозно, Сидни.
В десет сутринта те отново пътуваха към Минерал Спрингс, което накара Ото да каже:
— Защо не наемем стая до клуб „11-99“? Ще спестим на Виктор Уотсън много пари за хотел, да не говорим за бензина.
— Трябва да внимаваме, когато говорим с Пако Педроса. Всъщност, може би дори не бива да говорим с него.
— Необходимо е да се доверим на някого. Освен ако не мислиш, че шефът е замесен в този смахнат случай.
— Не знам кой може да е замесен. Първото правило в разследването на убийство е…
— Знам, знам. Всички са заподозрени.
— Не изключвам и Хари Брайт. Искам да го видя с очите си. Може да е станало някакво чудо и да е оздравял.
— Ченгета от отдел „Убийства“. Чудя се кога ще включиш и мен в списъка на заподозрените.
— Имаш право, че трябва да се доверим на някого, Ото. Хайде да намерим младото ченге Джоунс. Не знам защо, но имам доверие на онзи сърфист.
Не искаха никой от участъка да знае, че са в града, затова паркираха далеч от главната улица, на половин пресечка от полицията. Наложи се да чакат само двадесет минути. Джоунс Голата пушка се появи с патрулната кола. Пиеше газирана вода и слушаше музика. Сидни натисна клаксона и махна на младока.
— Карай след мен — каза му той, направи десен завой, после още един и спря до тротоара.