Богинята на светлината

— Значи искаш да ми кажеш, че цялата история не е нищо повече от едно объркано заклинание?

Памела бе седнала на един стол в апартамента си. Артемида се бе излегнала на канапето, а Аполон, който сякаш не можеше да си намери място, точно в този момент крачеше напред-назад пред панорамния прозорец.

— Технически погледнато, това не е заклинание. Това е ритуал по призоваване. Много древен и много силен. Както каза Аполон, не би трябвало да е възможно всички нужни елементи да се съчетаят, както стана…

— Освен ако Бакхус не се е погрижил за това. Сигурно е манипулирал събитията — завърши Аполон вместо сестра си.

— Манипулирал — това е прекрасен начин да се опише случилото.

Лицето на Памела показваше ясно, че не говори за призоваването.

— Не! Не е така! Чувствата ни не бяха манипулирани. Само събитията, които ни събраха.

— Ти ме излъга! — не се сдържа Памела.

— Не съм! Аз съм лечител и музикант.

— Всъщност, той е лечителят и музикантът на Древния свят — намеси се Артемида.

Памела пое дълбоко дъх.

— Глезена ми! Ти направи нещо с глезена ми онази вечер в дъжда.

— Беше счупен. Просто го излекувах.

Памела го гледаше втренчено, сякаш внезапно му бяха поникнали рога и опашка.

— А джакпота от игралния автомат? — попита тя.

— Ти искаше толкова много онази чанта. За мен беше удоволствие да изпълня желанието ти.

Памела си помисли, че когато се усмихва, прилича на малко момче, хванато с ръка, стискаща курабийки и заклещена в буркана. Машинално й се прииска да отговори на усмивката му — изглеждаше толкова нормален. После си спомни усещането от това плътта й да се усуква и разтапя в нещо нечовешко и решителността й се възвърна. Следващият й въпрос изтри усмивката на малкото момче.

— А сексът? Каква магия използва, за да ме вкараш в леглото си?

— Никаква — рязко каза той. — Не те ухажвах като бог Аполон. Ухажвах те и правих любов с теб като Феб, смъртен мъж като всеки друг.

Беше ред на Памела да изсумти.

— Моля те! Бях там. С теб беше много по-различно, отколкото с който и да е било мъж. И не е в мой стил да скоча в леглото след един уикенд флирт. Сигурно си направил нещо с мен.

Аполон престана да крачи и застана пред стола й.

— Не съм използвал безсмъртната си сила, за да те съблазня и това между нас не беше флирт за един уикенд.

Устата на Памела пресъхна, а стомахът й се сви.

— Отново го правиш! — изсъска тя. — Искам да спреш!

Момчешката привлекателната усмивка на Аполон се завърна с пълна сила.

— Сладка Памела, това не е възможно. Както сестра ми вече установи, със затварянето на портала безсмъртните ни сили са отнети. До петък по здрач, имам точно толкова власт да докосна сърцето ти, колкото всеки друг смъртен мъж.