Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
Момчето не беше отговорило.
Същата сутрин Риърдън беше отишъл в кабинета си както обикновено, въпреки че останалата част от сградата беше затворена. По обяд беше спрял при валцовъчния цех и се учуди, че намира Дойката там, сам в един ъгъл, забравен от всички, да наблюдава работата с детинска наслада.
— Какво правиш тук днес? — беше попитал Риърдън. — Не знаеш ли, че е празник?
— Ами аз пуснах момичетата, но се върнах да довърша една работа…
— Каква работа?
— Ами писма и… О, я стига, подписах три писма и си наострих моливите, знам, че не трябваше да го правя днес, но нямах какво да правя у дома и… Чувствам се самотен далеч от това място.
— Нямаш ли семейство?
— Не… поне не и такова, за което да ми се говори. А вие, господин Риърдън? Вие нямате ли семейство?
— Сигурно имам, но не и такова, за което да ми се говори.
— Харесва ми това място. Харесва ми да се мотая наоколо… Знаете ли, господин Риърдън, аз учех за металург.
Докато се отдалечаваше, Риърдън се беше обърнал и беше хванал Дойката да гледа след него, както момче гледа героя от любимия си комикс. Господ да му е на помощ на бедното малко копеле! — беше си помислил тогава.
Господ да им е на помощ — мислеше си сега, докато караше по тъмните улички на малък град, взимайки назаем с презрителна жал думите на вярата им, която никога не беше споделял. Видя вестници по металните будки, с черните букви на заглавията, които крещяха: „Железопътна катастрофа“. Беше чул новините по радиото същия следобед: беше станала катастрофа на основната линия на „Тагарт Трансконтинентал“, близо до Роклънд, Уайоминг, пукната релса беше запратила товарен влак в един каньон. Катастрофите по главната линия на Тагарт ставаха все по-чести, коловозът се износваше — същият този коловоз, който, преди по-малко от осемнадесет месеца, Дагни планираше да построи наново и му обещаваше пътуване от бряг до бряг по собствения му метал.
Тя беше прекарала цяла година да събира износени релси от изоставени разклонения и да кърпи коловоза по основната линия. Беше похабила месеци в борба с хората от борда на директорите на Джим, които твърдяха, че националното извънредно положение е само временно и релсите, които са издържали десет години, ще издържат още една зима, до пролетта, когато условията щели да се подобрят, както обещал господин Уесли Мауч. Преди три седмици ги беше принудила да разрешат покупката на шейсет хиляди тона нови релси — с това можеше да направи единствено няколко кръпки из континента, по най-лошите части, но това беше всичко, което успя да получи от тях.
Трябваше да изтръгва парите от хора, оглушали от паниката: приходите от товарни превози намаляваха толкова бързо, че хората от борда бяха започнали да треперят само при мисълта за идеята на Джим, че това ще е най-успешната година в историята на „Тагарт“. Тя беше принудена да поръча стоманени релси, нямаше надежда да получи разрешение за „спешна нужда“, за да купи риърдънов метал, а нямаше и време да го проси.
Риърдън отклони поглед от заглавията към отблясъка на хоризонта — това беше град Ню Йорк далеч напред, — ръцете му стиснаха малко по-силно волана.
Пристигна в града в девет и половина. Апартаментът на Дагни беше тъмен, когато влезе със своя ключ. Вдигна телефона и се обади в кабинета й. Отговори собственият й глас:
— „Тагарт Трансконтинентал“.
— Не знаеш ли, че е празник? — попита той.
— Здравей, Ханк. Железниците нямат празници. Откъде се обаждаш.
— От твоя апартамент.
— Свършвам след половин час.
— Няма проблем. Остани там. Ще дойда да те взема.
Преддверието на кабинета беше тъмно, когато влезе, освен осветената стъклена врата на Еди Уилърс. Той затваряше кабинета си и се приготвяше да си върви. Погледна Риърдън озадачено и изненадано.
— Добър вечер, Еди. С какво сте толкова заети — с катастрофата в Роклънд ли?
Еди въздъхна.
— Да, господин Риърдън.
— Тъкмо заради това искам да видя Дагни — заради вашия коловоз.
— Още е тук.
Той тръгна към вратата й, когато Еди извика колебливо след него:
— Господин Риърдън…
Той спря.
— Да?
— Исках да ви кажа… понеже утре е делото… каквото и да ви сторят, уж в името на целия народ… просто исках да кажа, че аз… че няма да е в мое име… въпреки че няма какво да направя, освен да ви го кажа… дори и да знам, че не значи нищо.
— Значи повече, отколкото подозираш. Може би даже повече, отколкото всички ние подозираме. Благодаря, Еди.