Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Гласът на Лилиан продължаваше колебливо да се изостря, като свредел, който се руши, защото не може да намери пукнатината в камъка. Дагни още я гледаше, но напрежението беше изчезнало от очите и позата й. Лилиан се питаше защо й се струва, че лицето на Дагни е като осветено от прожектор. Не можеше да установи точно изражението — беше естествено и хармонично лице, а светлината сякаш идваше от самата му структура, от прецизните му остри черти, от стегнатите устни и неподвижните очи. Не можеше да разшифрова какво казваха очите, изглеждаха неуместно, като спокойствие не на жена, а на учен — с особения блясък, който изразява безстрашието на удовлетвореното познание.
— Аз уведомих бюрократите — меко каза Лилиан — за прелюбодейството на мъжа си.
Дагни забеляза първия проблясък на чувство в безжизнените очи на Лилиан: приличаше на удоволствие, но беше толкова далечно, че изглеждаше като лъч слънчева светлина, отразен от мъртвата повърхност на луната в застоялата вода на блато — проблесна за миг и изчезна.
— Аз му отнех Риърдъновия метал.
Звучеше почти като молба. Не беше по силите на съзнанието на Дагни да разбере тази молба или да разбере що за отговор се надяваше да получи Лилиан — знаеше само, че не го е получила, когато чу внезапно пискливия й глас:
— Разбрахте ли ме?
— Да.
— Значи разбирате какво искам и защо ще ми се подчините. Мислехте си и двамата, че сте непобедими, нали? — гласът се опитваше да звучи гладко, но подскачаше нервно. — Винаги сте действали единствено по своя собствена воля — лукс, който никога не съм можела да си позволя. Сега, поне веднъж, като компенсация ще ви видя да действате по моя. Не можете да се борите с мен. Не можете да се откупите с тия долари, които вие можете да правите, а аз — не. Няма печалба, която да можете да ми предложите, аз съм напълно лишена от алчност. Бюрократите не ми плащат, за да го направя, правя го без изгода. Без изгода. Разбирате ли ме?
— Да.
— Значи не са необходими други обяснения, само да ви напомня, че всички веществени доказателства — хотелски регистри, сметки от бижутери и други подобни — все още са в ръцете на точните хора и ще бъдат излъчени във всяко радиопредаване утре, освен ако не се появите по радиото тази вечер. Ясно ли е?
— Да.
— Е, какъв е отговорът ви? — тя видя как я наблюдават искрящите очи на учен и изведнъж почувства две взаимно изключващи се неща — че прекалено голяма част от нея е била видяна, както и че Дагни не я вижда изобщо.
— Радвам се, че ми го казахте — каза Дагни. — Ще се явя в предаването на Бъртрам Скъдър тази вечер.
Един лъч бяла светлина падаше върху блестящия метал на микрофона — в центъра на стъклената клетка, в която бяха затворени с Бъртрам Скъдър. Отблясъците бяха синьо-зелени — микрофонът беше направен от Риърдънов метал. Над тях, зад стъклената преграда, в кабината тя можеше да различи две редици лица, които гледаха надолу към нея: отпуснатото, притеснено лице на Джеймс Тагарт, до него — това на Лилиан Риърдън, с ръка, отпусната успокоително на рамото му, един мъж, който беше пристигнал със самолет от Вашингтон и й беше представен като Чик Морисън, и група младежи от неговия екип, които говореха за процентните криви на интелектуалното въздействие и се държаха като патрулни полицаи.
Бъртрам Скъдър сякаш се страхуваше от нея. Беше се вкопчил в микрофона и храчеше дума след дума в нежната му мрежа и в ушите на цялата страна, представяйки темата на предаването. Мъчеше се да звучи цинично, скептично, едновременно високопарно и истерично, като човек, който презира суетата на всяко човешко убеждение и това му дава право да изисква незабавна вяра от слушателите си. Малко петънце влага лъщеше отзад на врата му. Описваше в пресилено цветисти детайли нейния месец на възстановяване в самотната хижа на овчар, после героичния й уморителен път по петдесет мили с планински пътеки, за да поеме отново задълженията си пред народа в този тежък час на извънредно положение за страната.
— … И ако някой от вас е бил подмамен от злостни слухове, предназначени да подкопаят вярата ви във великата социална програма на нашите водачи, можете да се доверите на думата на госпожица Тагарт, която…