Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Константин продължава да ме наблюдава. Симах също. Дали това е възможност да спася невинен човек? Прекарах последните пет дни, разследвайки убийството, но сега, когато се стигна до този внезапен процес, не мога да сетя за нищо, което да кажа. Нямам реплики в това представление, което те разиграват. Аз съм реквизит, тъп предмет, който се размахва от други. В това отношение не се различавам кой знае колко от Симах.
Императорският поглед се отклонява, Симах откъсва очи от мен, изгубил последната си надежда. Отвращението на лицето му ме осъжда.
Вторачил поглед в пода, Константин произнася една-единствена дума.
— Депортация.
Заточение. Ще бъде лишен от имуществото, от поданството, от семейството и от правата си. От правна гледна точка ще престане да съществува.
Симах затваря очи. Цялото му тяло трепери; единственото, което го крепи прав, трябва да е неговата гордост. Сещам се какво каза Порфирий за него. Той е стоик. Външните неща не могат да докоснат душата му. Не мисля, че сега тази философия ще му е от голяма помощ.
— Августе, какво да правим с кутията? — пита Евсевий.
— Изгорете я.
Стражите отвеждат Симах. Константин слиза от трона и изчезва през някаква врата. Играта е свършила и вече нямат нужда от мен. Никой не се опитва да ме спре, когато си тръгвам. Щом излизам от стаята, хуквам по дворцовите коридори след шума от войнишките ботуши. Настигам ги в чакалнята до северната порта.
— Дошъл си да отпразнуваш своя успех? — Гласът на Симах е безжизнен.
— Нямам нищо общо с това.
— Нямам нищо общо с това — повтаря той папагалски с фалцет. — И аз нямах нищо общо с убийството на Александър, но виж ме сега.
— Съжалявам.
Гримаса. Толкова малко му е останало, че дори съчувствието се брои за нещо.
— Константин е разумен човек — настоявам аз. Не зная защо казвам това. Може би си мисля, че ще ми прости. — След няколко месеца ще те повика обратно.
— След няколко месеца всички ще сме мъртви. Да твърдиш нещо друго е чиста лъжа. Първо се отървават от теб; после пращат убийците.
Избърсва челото си и ми отправя поглед, пълен с омраза.
— Знаеш как стават тия работи.
25.
Косово — днес
Излязоха от базата „Бондстийл“ и потеглиха на север, нагоре по магистралата към Прищина. На Аби вече й прилошаваше само от вида й. Джесъп поиска Санчес да дойде с тях, но командирът му направо отказа. Най-многото, което успя да изкопчи от него, беше карта на КФОР, на която Санчес отбеляза мястото, където според него се намираше гробницата.
Дъжд се стичаше по предното стъкло; пред тях тежко се полюшваха големи камиони с брезентови чергила. Аби извади цигара от джоба си и заопипва под арматурното табло за запалка. Намери само празното гнездо.
— Днес му викат електроконтакт — отбеляза Джесъп и се ухили насреща й. Извади запалка от джоба си и се протегна да й поднесе огънче.
— Благодаря. — Тя потупа издутината в джоба си. — Искаш ли?
— Отказах ги.
Тя стрелна поглед към него и видя, че се смее.
— Защо тогава носиш запалка?
— За извънредни случаи.
Митровица беше охлузен нисък град, притиснат между две реки. По време на войната тук бяха извършени едни от най-големите зверства; дори сега градът още бе разделен. Френски войници охраняваха мостовете; камбанарии и минарета си оспорваха знамената на изправени една срещу друга армии. Аби се беше надявала да избегнат това, но главният път беше затворен за ремонт. Те прекосиха и влязоха по път върху насип срещу наводнения. По бреговете на реката се търкаляха ръждясали коли. От другата страна на реката разпадаща се фабрика бълваше пушек и замърсяваше всичко наоколо.
Докато Аби караше, Джесъп почукваше по телефона си.
— Какъв шпионин си ти? — закачи го тя. — Не трябва ли поне да гледаш къде отиваме?
— Чета за това. Изглежда римляните са имали сериозно присъствие тук. Оловни и сребърни мини. Намираме се само на 128 километра от Ниш.
— Това хубаво ли е?
— Там е роден император Константин. Казах, че символът на твоята огърлица е неговият монограм, нали помниш?