Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Сериозно ли говорехте за чай? — попита госпожица Темпъл. — С удоволствие бих пийнала. Винаги е най-добре важните въпроси да се обсъждат на спокойствие. Докторе, вие сте най-близо, пък и сте домакин, бихте ли позвънили на звънеца?
В минутите, докато поръчваха и им носеха чая, не разговаряха дори докато го наливаха, с изключение на едносричните въпроси за лимон, мляко или захар. Госпожица Темпъл отпи — чаят бе отличен — и така подкрепена, реши, че някой трябва да поеме инициативата, защото докторът изглеждаше сякаш всеки момент ще заспи, а другият, Чан, бе напрегнат като за скок.
— Господин Чан, вие явно сте потаен — сигурна съм, че не греша, като казвам, че всички имаме причини да бъдем подозрителни — и все пак вие сте тук. Искам да ви кажа, че с доктор Свенсон се запознахме преди по-малко от час и че се срещнахме случайно във фоайето на този хотел, точно както се срещнахме с вас в коридора. Виждам, че сте опасен човек — не ви лаская, нито критикувам, просто констатирам — и разбирам, че ако ние тримата стигнем до някакво дълбоко неразбирателство, е възможна насилствена развръзка, която би оставила поне една от страните, ами, вероятно мъртва. Съгласен ли сте?
Чан кимна, на устните му играеше усмивка.
— Отлично. При това положение не виждам защо да не бъдем откровени. Ако разкажем историите си, няма да обезпокоим мъртвите, а ако решим да се обединим, ще сме по-силни, защото ще сме споделили каквото знаем. Нали така?
Чан отново кимна и отпи глътка чай.
— Колко сте любезен. Тогава предлагам — тъй като вече говорих с доктор Свенсон, тоест капитан Абелард Свенсон от Мекленбургския военноморски флот — при тези думи мъжете си размениха тържествени кимвания, — аз накратко ще разкажа за своето участие в тази история. Тъй като с доктора все още не сме достигнали това ниво на откровеност, се надявам, че и на него ще му бъде интересно. Докторът не е спал цяла нощ и очевидно е бил обект на ожесточено преследване, а и е изгубил принца си, както вие така проницателно отбелязахте в коридора. — Тя се усмихна.
— Ако доктор Свенсон е в състояние да продължи…
— Разбира се — каза Свенсон. — Чаят ме ободри изключително много.
— Господин Чан?
— Не искам да съм нахален — намеси се Свенсон, — но когато чух да говорят за вас, ви наричаха Кардинала.
— Някои ме наричат така — отвърна Чан. — Заради палтото.
— А знаете ли — каза госпожица Темпъл, — че докторът ме позна по цвета на ботите ми? Колко много общи интереси имаме!
Чан й се усмихна, наклонил глава на една страна, опитваше се да прецени дали говори сериозно. Госпожица Темпъл се изкиска високо, доволна, че е изтикала бръснача толкова далеч от мислите му. Отпи още глътка чай и започна:
— Името ми не е Изобел Хейстингс, а Селестиал Темпъл. Но никой не ме нарича така — наричат ме госпожица Темпъл или, в особено редки ситуации, Селесте. В този момент, в този град, след като се запознах с доктора и му дадох тази привилегия, вече двама души ме наричат така — другият човек е леля ми. Малко след като пристигнах тук отдалеч през океана, се сгодих за Роже Баскомб, заместник помощник-секретар във външно министерство, който работи основно за Харалд Крабе. — Усети реакцията на Свенсон при тази новина, но не го погледна, защото бе много по-лесно да говори за деликатни или болезнени неща с човек, когото изобщо не познава, при това с човек като Чан, чиито очи не виждаше. — Преди няколко дни — около седмица, откакто не го бях виждала поради различни, но напълно правдоподобни причини — получих от Роже писмо, с което той слагаше край на нашия годеж. Искам да кажа и на двама ви, че вече не изпитвам никакви чувства към Роже Баскомб, освен презрение. Грубостта и жестокостта му обаче ме подтикнаха да открия причината за постъпката му, тъй като той не даваше никакво обяснение. Преди два дни го последвах в Харшморт. Преоблякох се и видях много неща и много хора, които не би трябвало да виждам. Заловиха ме и ме разпитваха, и — ще бъда откровена — ме дадоха на двама мъже, които да ме насилят и да ме убият. Но вместо това аз убих тях и оттам, докторе, бе въпросът ми за труповете. На връщане срещнах… кимнах на господин Чан. А по време на разпита си дадох името Изобел Хейстингс, което явно ме преследва.