Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
— Пак ли ти — рече и се изкикоти. Звучеше изтощен.
Киска му отвърна троснато:
— Какво, в името на К’рул, се опитвате да направите?
Това го накара да се надигне. Присви очи от болка, а между почти откъснатите му устни се появи пяна.
— Какво се опитваме да направим? Да си върнем старата слава! Да върнем Малаз във вярната посока! Не знаеш какво беше преди. Той дойде при нас. Той ни обеща!
Мъжът изкашля малко кръв и очите му се замъглиха, но после пак се проясниха. Киска нямаше нужда да пита кой беше Той.
— И какво се случи? — прошепна тя.
— Проклета бъркотия, ето какво. Ноктите започнаха да излизат отвсякъде като хлебарки. Не знам колко останаха. Твърде много според мен. Дошла е готова на всичко.
— Тя? Коя е тя? Кажи ми.
Киска го разтърси, но очите му се затвориха и главата му клюмна. С последния си дъх мъжът изсъска:
— Въслата.
Така. Значи е била тя. Но наемникът можеше да греши. Може би бъркаше. Това потвърждаваше подозренията й, но Киска не смееше да повярва. И сега, когато знаеше или подозираше, че знае, любопитството й бе заменено от страх. Агайла, Артан, дори Лубен — всички бяха прави. Тя нямаше работа тук. Това бе проблем на тези, които имперските служители наричаха Старата Гвардия. Тя, както и всички останали, озовали се на неподходящото място, щяха да бъдат избити без милост, тъй като бяха нежелани свидетели на стари кавги.
Киска се спусна надолу по стълбите. Когато стигна площадката веднага се гмурна в сенките, тъй като бе видяла някой да се задава по коридора. Въздухът все още бе задимен, а светлината на лампите бе твърде мижава. Но дори ако Киска се намираше на тучна поляна през слънчев ден в средата на лятото, тази фигура щеше да изпрати ледена тръпка надолу по гръбнака й. Изглеждаше като древно привидение от легендарното минало, което Лунната сянка бе изтръгнала от гроба.
Стиснало два криви меча и леко приведено, съществото крачеше тежко сред труповете. Носеше архаични доспехи, които повече прилягаха на герой от старите легенди, а главата му бе покрита с очукан шлем с визьор. Киска бе благодарна за това, защото никой не можеше да оживее след свирепите рани, за които свидетелстваше състоянието на доспехите. Стоманени люспи висяха от разкъсаната кожа и подплатата. Железни пръстени издрънкваха всеки път, когато създанието пристъпваше напред. Несъмнено това бе един от ужасите, за които се разказваше в легендите за Лунната сянка. Демон или свиреп джагътски тиранин, събуден от сън и обзет от желанието да мъсти за древни несправедливости.
Киска не можеше да помръдне: нямаше как да мине покрай нещото и не можеше да тръгне нагоре по стълбите. Докато гледаше неумолимото му приближаване, тя видя нещо да помръдва с крайчеца на окото си. Нещо се заби в тежката броня на съществото. То изръмжа и се обърна тромаво като обстрелвана кула по време на обсада. Държеше едното си оръжие насочено напред, а другото стискаше зад гърба си.
Две фигури излязоха от сенките пред и зад създанието.
Нокти. Тънки като игли остриета блестяха в ръцете им. Съществото погледна назад, след което обърна вниманието си към фигурата пред него.
Киска гледаше ужасено как създанието се приготвя за битка. Езикът на тялото му говореше за това, че се кани да се хвърли напред и Нокътят пред него отстъпи малко назад. След това се случи нещо невероятно: бронираният великан рязко се обърна и се понесе към другия Нокът със скоростта на бързоходец. Мъжът трябваше да парира серия от удари. Нещото продължи да напада, като накрая сведе глава и удари Нокътя със стоманения си шлем. Мъжът бе зашеметен и отстъпи назад, препъна се и, докато падаше, съществото замахна и го изкорми.
Хвърлено острие се заби в бронирания гръб на съществото и заседна там. Воинът изръмжа и се обърна. Двамата с Нокътя стояха неподвижно и се гледаха. Воинът наведе рамене като глиган, който се готви да се хвърли напред. То посочи към Нокътя с ръка в бронирана ръкавица.
— Този път ще взема главата ти, Опосум.
Киска усети ледена тръпка, която започна от скалпа й и стигна чак до пръстите на краката. Очевидно този призован от Сянката демон не можеше да бъде спрян. Никой нормален войник не можеше да убива Нокти и да се кълне в това, че ще ги унищожи. Може би това бе воин от ужасяващите Т’лан Имасски легиони на Императора. Киска бе чувала да казват за тях, че се обличат в древни доспехи и са неунищожими като тайфуни.