Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Още двама мъртви Нокти лежаха сред труповете на останалите хора на Аш или поне на по-голямата част от тях. Тук се бе разразил бърз и грозен бой с ножове, който бе приключил, когато един от Мостоваците ветерани бе възпламенил алхимическа противопехотна острилка17 или силен експлозив. Тези момчета не се шегуваха. Темпър не откри Корин или Аш сред умрелите.
Стори му се, че вижда движение в дъното на коридора. Но може би беше трепкането на пламъка на една от лампите. Темпър спря и стегна мускулите си, готов за битка: Ноктите бяха защитавали този коридор, така че може би…
Хвърлено по него оръжие се удари в гърба му и издрънча на пода. Темпър зае странична защитна позиция: единият меч издигнат високо отпред, другият стиснат ниско отзад. Колко от проклетите убийци бяха останали? Редовните клетки на Ноктите бяха петчленни. Това означаваше, че бяха останали двама. Но ако този горе беше Юмрук или някой дори по-високопоставен… тя никога не би пътувала с по-малко от две клетки.
Изведнъж пред Темпър се появи Нокът и той инстинктивно почувства, че друг бе изникнал зад гърба му. Въпреки това погледна през рамо и потвърди подозрението си, защото не искаше да разберат, че бе запознат с тактиките им.
Този отпред се приближи с няколко крачки, стиснал две дълги ками. Имаше нещо странно познато в походката и държанието му, но Темпър пренебрегна това за момента, защото обмисляше възможностите си. Той се вдъхнови от клането, покрай което бе минал току-що. Тези двамата сигурно очакваха да се хвърли на сляпо, така че реши да не ги разочарова. Започна така — затича се напред, но после се обърна и нападна Нокътя зад гърба си. Той се стресна, изненадан от необичайния ход. Темпър го застигна, удари го с глава, сряза го през гърдите и се обърна да посрещне атаката на другия, като всичко това бе едно непрекъснато движение. Но не беше достатъчно бърз. Хвърлена кама се заби в гърба му.
Раната го забави, но той се направи, че не го бе заболяло. Сигурно този срещу него бе Нокът командир — много малко хора можеха да хвърлят острие, което да прониже броня от кост и варена кожа, дебела един палец.
Командир, и при това в него имаше нещо познато! Беше чул, че онова копеле с малките светещи очички бе оцеляло. Темпър присви раменете си, отчасти, за да размести ножа, отчасти, за да премисли следващия си ход. Имаше нужда от време, така че ако това бе по волята на Близнаците на съдбата, щеше да се опита да си спечели малко. Посочи към Нокътя.
— Този път ще взема главата ти, Опосум.
Нокътят се изсмя, издавайки, че и той го бе разпознал.
— Ела тогава. Ще те чакам горе.
Е, Богове. Беше познал.
Опосум направи крачка встрани, сякаш за да долепи гърба си в стената, но после се гмурна в мрака и изчезна.
Темпър стоеше неподвижно и чакаше. Нима Опосум се бе опитал да отвлече вниманието му? Може би щеше да изхвърчи от друга сянка, като проклетата Хрътка? Той издиша със свистене. Нямаше смисъл да се тревожи за това. Каквото се случеше — такова. Темпър докуцука до стената и се опита да избие проклетия нож. За щастие доспехите бяха поели по-голямата част от удара. Усети как дръжката се закача за процеп между два камъка. Плъзна се настрани и прехапа писъка, когато острието излезе.
Как болеше само!
Стори му се, че чува стъпки, изкачващи стълбите и застина. Дали това внезапно изчезване не бе просто за заблуда? Възможно ли бе Опосум да се качва по стълбите точно в този момент? Това щеше да е много смешно, ако беше истина: Опосум, побягнал като плъх. Темпър се изхили, а след това рязко си пое дъх. Пот се стичаше на вадички по лицето му и капеше от носа му. Блъсна мечовете си, за да накара копелето да побърза.
След това изпъна гръб, прекоси коридора и хукна нагоре по стълбите, като през цялото време мушкаше мрака пред себе си с мечовете. Поколеба се на площадката. Беше се надявал, че няма да му се налага да се изкачва до последния етаж. Беше си мислил, че вече щеше да е намерил Корин, жива или мъртва. Възможно ли бе Аш и неговите хора да бяха стигнали чак до горните етажи? Темпър трябваше да признае, че това му се струваше малко вероятно. Може би се криеха някъде? Едва ли. Бе останал с впечатлението, че Аш е фанатик, който изобщо не се притеснява от значително превъзхождащи го сили.
Темпър реши да продължи напред, но с голяма неохота. Той внимаваше за капани, закотвени в Лабиринтите и затова замахна веднага след като стигна следващото стълбище. Сенките, събрали се над стъпалата, затрептяха като топлинни вълни. Темпър отстъпи с вдигнати мечове. Молеше се на Финир да не е Хрътка.
17
В хартиеното издание е Шарпър. Тук са спазени специфичните наименования известни на читателите от поредицата „Малазанска книга на мъртвите“, издание на Бард. — Бел. Dave