Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Нокътят се изсмя.
— Ела тогава. Ще те чакам горе.
Мъжът отстъпи назад в мрака и изчезна.
Останала сама, фигурата изсумтя презрително. След това потърка гърба си в стената като бедерин, който се чеше. Ножът издрънча на камъните. След това воинът блъсна мечовете си един в друг и изръмжа, сякаш се канеше да заколи всеки, който срещне по пътя си.
Киска се втурна нагоре по стълбите покрай мъртвия наемник.
Озова се в друг коридор, досущ като този долу, но без труповете. Тя знаеше, че тук се намираха стаите на старшите офицери, военният трибунал, председателстван от Под-Юмрук Пел и една частна трапезария. Обзавеждането бе просто и семпло, типично за една казарма: глинени лампи на стените, няколко провесени знамена и проядени от молци флагове. Върху тесните маси имаше погребални съдове, изгорели свещи и миниатюрни каменни статуетки на войници, които напомниха на Киска за бронирания демон зад нея. Най-далечната врата зееше. Киска я бутна и потъна в мрака отвъд.
Въпреки че никога не се бе качвала тук, Киска знаеше, че това бе частната трапезария, където Под-Юмрук Пел приемаше капитани на кораби и други офицери и където в миналото пиратски адмирали бяха пирували заедно със знатни заложници, довлечени от тъмницата долу.
Киска бавно крачеше напред. Различи смътните очертания на високи столове, наредени покрай стените. Тя се опита да забави ритъма на разтуптяното си сърце, като започна да диша дълбоко. Това очевидно бе най-голямата стая на този етаж, но се чувстваше така, сякаш не бе сама. Спря да се движи, готова веднага да се обърне и да побегне. Усети нещо зад нея и се завъртя. Видя плоското, разкривено от гняв лице на Хатар. Той вдигна пръст пред устните си, за да я предупреди да мълчи, след което й махна към далечния ъгъл на стаята. Тя отстъпи и се блъсна в някой, който я докосна по рамото. Беше Артан.
Обърна се с лице към него и понечи да каже нещо, но той захлупи устата й с ръка. Тя стисна устни и кимна.
Той се наведе и прошепна в ухото й:
— Не трябваше да идваш.
— Нещо идва. Брониран демон, прилича на Т’лан Имасски воин. Не може да бъде спрян. Победи двама Нокти.
Очите й се бяха нагодили към тъмното и видя как веждите му подскачат недоверчиво. Или може би изненадано. Освен това видя как двамата с Хатар си разменят няколко бързи знака с ръце. Това я стресна, защото бе решила, че нощното зрение бе една от слабостите на Хатар. Може би оттогава то се бе подобрило. Чрез Лабиринтите. Стиснал два дълги ножа в ръцете си, мъжът зае позиция точно зад вратата. Артан я поведе назад през дългата стая до един ъгъл, където през отворената врата виждаха част от осветения коридор и основата на стълбището, водещо към най-горния етаж, зает от Върховния Имперски Служител — Въслата.
Чуха бронирания демон много преди да го видят: бавната, тежка стъпка, откъснатите люспи, дерящи стените.
Когато се появи на прага, Артан рязко си пое дъх. Киска се зачуди дали бе от страх или защото бе разпознал съществото, или и двете.
— Беше права — промърмори той тихо, — един призрак от миналото…
Запълнила коридора като съживена статуя, фигурата се обърна към стълбите. Завъртя главата си под огромния шлем и замахна с едното острие към основата на извитото стълбище. След това събра мечовете в защитна поза и отстъпи назад.
Някой слезе по стълбите и изплува от мрака. Слаба фигура, облечена в сива роба. Поклонник! Киска погледна въпросително към Артан, но и неговите очи бяха разширени от изумление. Тя се обърна към вратата.
Двамата сякаш преговаряха. Очевидно се познаваха, но не се обичаха особено. Гласът на поклонника бе тих и мек, а този на воина гърлен и дрезгав. Гласовете им дълго отекваха в тишината на коридора, докато накрая двамата сякаш постигнаха някакво съгласие. Поклонникът махна нехайно с ръка и на пода се появи трета фигура, просната по гръб. Бронираният воин не извърна очи от мъжа, но побутна нещото на земята с крак. То отвърна с нечленоразделен стон. Беше тъмнокожата жена от отряда на наемниците, с нейната черна копринена риза и жилетка. След още няколко разменени реплики бронираното същество прибра мечовете си в ножниците, вдигна жената и я преметна през рамо. Отстъпи назад по коридора и изчезна от поглед.
Киска се чудеше защо съществото бе отнесло жената. Някакво човешко жертвоприношение? Дробовете й вече я боляха и тя се сети да си поеме дъх. Всичко бе свършило. Древното привидение си бе отишло. Но Артан я стисна болезнено за ръката. Тя погледна към него.