Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
В този миг приятелите му се хвърлиха да го прегръщат.
— Ти си жив! Успя да се измъкнеш! — извика Пиндор.
Джейк продължи да гледа нагоре.
— Видяхте ли…? — Той завъртя ръка и я изпъна нагоре, имитирайки движенията на уислинга.
— Какво? — попита Марика.
Ба’чук го изгледа разтревожено, сякаш Джейк бе изгубил ума си.
Джейк въздъхна. Може би наистина си бе изгубил ума. И без друго нямаше да му повярват.
Приятелите му го прегърнаха и го отведоха зад голяма канара, където се бяха събрали останалите. Джейк мигом забеляза две неща. Групата, насядала в пясъка, бе доста по-малобройна. Мнозина не бяха успели да преминат Процепите. Отсъствието на един човек му направи особено впечатление. Не видя високата едра фигура на небесен капитан Хор. Политор бе застанал встрани от останалите, навел глава и потънал в скръб.
Толкова много смърт, за да стигна до това място.
С натежало от скръб сърце Джейк се обърна към следващото нещо, привлякло вниманието му. Всъщност нямаше начин да не го забележи.
Пустинята свършваше на петдесетина метра пред тях. Там се издигаше огромна мрачна буря, която образуваше завихрена стена от пясък, устремила се към току-що изгрелите на небосвода звезди. Този чудовищен ураган изхвърляше песъчинки, които се забиваха в лицето и очите на Джейк. Огромна светкавица проряза мълчаливо пясъчната буря и проблесна като ярък зрелищен фойерверк.
Джейк знаеше, че пясъчните бури обикновено са заредени със статично електричество, но не бе предполагал, че то може да достигне такива мащаби. И той си бе въобразявал, че ще успее да премине през подобна буря? Чиста лудост!
Обърна се и видя Политор, паднал на колене, покрил лицето си с длани, потънал в скръб. Това бе отговорът. Много хора бяха изгубили живота си. Нямаше право да се откаже точно сега.
Въпреки това бе изпаднал в отчаяние.
— Може би ще искате да видите това — извика им Шадуф. — Все пак е свързано с вас.
Джейк с радост загърби бурята. Шадуф и Нефертити бяха застанали пред отвесна скала, същата, която бяха заобиколили преди малко. Старецът освети с факела си скалната повърхност.
Водени от любопитство, Джейк и приятелите му се присъединиха към принцесата и чичо й. На светлината на факела проблясваха няколко реда йероглифи, издялани в камъка. Не бяха украсени, нито запълнени с боя, затова изглеждаха груби, изписани много набързо. Въпреки това, йероглифите излъчваха някаква семпла елегантност, която допадаше на Джейк. Неясно защо очите му плувнаха в сълзи.
Почувства се глупаво, затова ги изтри с ръка, но не бе в състояние да се отърси от чувството за тежка загуба. Тъгата го връхлетя внезапно. Той поклати глава. Част от него отказваше да приеме смъртта на Кейди. Беше се опитвал да я потисне, да я изтика на заден план, изместена от друга мисъл — за убийството на онази отвратителна вещица, но напразно.
Шадуф вдигна факела си.
— Тук е записано пророчеството на Лупи Пини.
Джейк пристъпи напред. Доста бе слушал за това пророчество и искаше да го види по-отблизо. Светлината на факела озари красива елипсовидна фигура.
Египтяните използваха подобни йероглифи, затворени в елипсовидни пръстени, за да изписват имена на фараони, царици и богове. В случая пръстенът очертаваше името на човека, записал това пророчество.
Шадуф прокара факела си по протежение на йероглифите и пред написаното.
— Пророчеството гласи: „От Калипсос ще пристигне малка група странници. Когато денят изгрее, великата буря ще спре и пред всички народи на Дешрет ще се разкрият нови светове.“
Шадуф ги погледна с навлажнени очи:
— Заради това пророчество толкова много хора проляха кръвта си, не само заради свободата, но и заради надеждата да построят нов свят.
Зърнал влагата в очите на стареца, Джейк се засрами от моментното отчаяние, в което бе изпаднал. Тези хора бяха чакали толкова дълго. Нямаше право да ги подведе.
— Но кой е написал това? — попита Марика. — Откъде сме сигурни, че става въпрос за нас?
— Може някой луд просто да е драскал по камъка — съгласи се Пиндор.
Ба’чук погледна Джейк, сякаш очакваше да им отговори, да им обясни защо трябва да рискуват живота си в опит да прекосят бурята заради думите на някой отдавна мъртъв прорицател.