Тайния дневник на Източната перла

Той ми каза още, че следобед Уан Дзюн спи, замаяна от опиума, и се появява едва за вечеря, трезва — състояние, което траело не повече от два часа. След това отново хващала лулата.

— Тя седи на масата, но изобщо не докосва храната. Слаба е като скелет.

Понякога след вечеря Уан Дзюн сядала да поиграе карти с Пу И и двамата изпивали някоя и друга чаша шампанско. Но напоследък това се случвало все по-рядко, тъй като двамата все повече се отегчавали взаимно. Освен това императрицата била слаб играч. Дойхара се чудеше как Пу И въобще можел да търпи тази болнава, капризна и нелюбяща жена.

Прекарах следобеда преди срещата ми с императорската двойка в обиколки по магазините. Те имаха малко провинциален вид, затова пък бяха доста добре заредени. Купих на Танака златен часовник и книга с много любопитни изображения на всевъзможни секспози. Рисунките бяха дело на един стар евнух от Забранения град. Представих си го как шпионира иззад някоя преграда също като мен навремето. С тази разлика, че след това е бързал да грабне въглена и да увековечи видяното. За себе си също избрах малък подарък — френски парфюм с аромат на жасмин. Реших, че Уан Дзюн ще се зарадва на един сребърен калейдоскоп — пушачите на опиум обичат всичко, което представя действителността ярка и причудливо изкривена.

След като се поразходих из старото речно пристанище, където успях да прекарам половин час с едно момче — доста умело, макар и не особено симпатично, се завърнах в хотела и се изкъпах в банята, която разполагаше с течаща вода и меки хавлиени кърпи с размера на чаршафи. Водата беше прохладна и намирисваше на тиня, но ми напомни за детството, когато обичах да прокарвам ръка в езерцата с шарани на баща ми — забранено удоволствие, което ми носеше радостта от неподчинението.

Облякох се в западен стил, който знаех, че допада на Уан Дзюн. Избрах мека вълнена пола и тъмносин жакет. Сложих си и яката от лисици, подарена ми от Хари. Бях с червило, каквото по принцип рядко ползвам, и с дискретен руж на бузите — Дойхара ми беше казал, че Уан Дзюн е восъчнобледа и винаги си слага руж, за да придаде малко цвят на лицето си. Знаех колко е важно първото впечатление и исках тя да ме почувства близка.

С автомобила на Дойхара стигнахме до къщата за около петнайсетина минути. Макар и доста масивна, тя изглеждаше твърде безлична за жилище на император. Издигаше се сред градина с кленове и плачещи върби. Прозорците бяха с капаци и по стените се виеше глициния, което придаваше на къщата провинциален вид — тя напомняше за английския квартал на „Нанкин Роуд“ в Шанхай. Може би заради сивия здрач ми се стори безрадостна и неприветлива — сякаш изоставена от обитателите си. Градината беше поддържана — с оформени пътеки и подрязани храсти, но също изглеждаше някак унило — сякаш този, който се грижеше за нея, го вършеше без любов, единствено по задължение. Толкова тъга лъхаше от това място, че сърцето ми се изпълни с мрачно, тягостно чувство.