Освобождението на Атлантида

Не можеше да се сдържи и не му пукаше, че Вен и Конлан бяха в стаята. Хвана я със свободната си ръка и я придърпа към себе си, а след това я дари с бърза, но изпълнена с желание целувка и едва ли не се насили да спре, когато меката топлината на тялото й го накара да забрави опасността, пред която бяха изправени.

- Не мога да изразя с думи, колко много ме радват думите ти, ми амара, но трябва да го забраня - бавно я избута зад себе си и се обърна към братята си, с меч в готовност. -Откажете ми и в тази стая братът ще се изправи срещу брат.

Лицето на Конлан доби суров израз.

- Надявах се, че няма да стигне до там. - Той кимна веднъж и тясна, блестяща ивица от синьо-зелена светлина разряза стаята, идвайки иззад Кийли.

Преди Джъстис да успее да помръдне, енергията го обгради, хващайки го в капан. Яростта се стовари върху него и той повика на помощ нереида, за да се измъкне, но Конлан и Вен вдигнаха ръце и добавиха силите си към нещото, което бе нанесло първия удар.

Беше вързан, неспособен дори и да говори, макар и да се бореше ожесточено, докато призоваваше както силите си на атлант, така и тези на нереида. Нереидът крещеше, показвайки неподчинението си, но не можеше да направи нищо срещу комбинираната атака.

- Какво правите? Наранявате ли го? Спрете! - крещеше Кийли. - Спрете! Ще направя всичко, което искате, стига само да го пуснете. Не виждате ли, че преживява тежък момент, опитвайки се да контролира нереида в себе си, и без вие да го предавате по този начин.

Съжаление заля лицето на Вен и тогава Джъстис разбра какво всъщност правят с него и защо. Яростта изпепели откритието му, правейки го на пух и прах, и той се разтресе под силата на завръщащата се лудост.

- Ако го освободим, той няма да ти позволи да ни помогнеш. Сама го чу, Кийли - отвърна Вен.

- Ако не го пуснете, няма да прочета историята дори и на един проклет предмет. Никога. Разбрахте ли ме? Никога - извика тя, докато сълзите се стичаха по лицето й. След това се обърна към Джъстис. - Послушай ме, моля те. Мога да се справя. Мога да докосна възглавничката, иначе не бих го предложила. Но искам ти да си добре, за да можеш да ме държиш за ръка, докато го правя. Моля те, Джъстис, нуждая се от теб.

Джъстис дойде на себе си, когато видя сълзите й. Плачеше за него.

Нуждаеше се от него.

Внезапно, той спря да се бори. И веднага можеше да говори, сякаш магията, която го държеше, бе разпознала одобрението му.

- Няма да се борим с вас, ако ни обещаете, че ще бъдат взети всички мерки за безопасността й - обърна се към Конлан.

Брат му кимна и свали ръцете си надолу, като така освободи връзката си с магията, която държеше Джъстис. Вен, който стоеше до него, направи същото. Най-накрая, Кристоф се материализира от ъгъла и силата, която бе насочена към Джъстис изчезна. Една мрачна част от Джъстис се зарадва, когато видя пребледнялото лице на Кристоф. Никак не им е било лесно да го удържат и тримата.