Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— „Тийнейджъри-сатанисти убиват дългогодишен жител на Върмонт“ — добави Хенри и запали цигара.
Франсис се разсмя.
— Въпросът щеше да стои другояче, ако имахме шанс за подобаващо изслушване — продължи Хенри, — но нямахме.
— А аз не мога да си представя нищо по-лошо от това да ме съди районен съдия, пред съдебно жури, съставено от телефонистки.
— Ситуацията не е прекрасна — каза Хенри, — но определено можеше да бъде и по-зле. Сега големият проблем е Бъни.
— Какво му е на Бъни?
— На него нищо му няма.
— Тогава какъв е проблемът?
— Просто не може да си държи езика зад зъбите, това е.
— Не сте ли говорили с него?
— Милиони пъти — вмъкна Франсис.
— Опитвал ли се е да отиде в полицията?
— Ако продължава в същия дух — каза Хенри, — няма да има нужда да го прави. Те сами ще дойдат направо при нас. Изтъкването на аргументи не върши работа при него. Той изобщо не разбира колко сериозен е проблемът.
— Надали иска да ви види в затвора.
— Ако се беше замислил, щеше да го осъзнае — равнодушно каза Хенри. — Убеден съм, че ще осъзнае, че самият той не иска да влиза в затвора.
— Бъни? Защо?
— Защото от ноември знае за това, но не е отишъл в полицията — вмъкна Франсис.
— Това няма нищо общо с въпроса — каза Хенри. — Дори и той има достатъчно разум, за да не ни предаде. Няма кой знае какво алиби за нощта на убийството и ако се стигне до там, че да ни пратят в затвора, трябва да разбере, че ще направя всичко, което е по силите ми, за да го повлека с нас — и Хенри загаси цигарата си със замах. — Проблемът е, че той просто е глупак и рано или късно ще каже нещо, което не трябва на когото не трябва. Вероятно няма да бъде умишлено, но точно сега не мога да се преструвам, че съм прекалено загрижен за мотивите му. Тази сутрин го чу. Самият Бъни ще се окаже в доста затруднено положение, ако всичко това стигне до ушите на полицията, но той си мисли, че онези противни шеги са изключително изтънчени и остроумни, и че никой не би им обърнал внимание.
— Има достатъчно мозък в главата си, за да осъзнае, че ако ни предаде, ще направи голяма грешка — намеси се Франсис и стана, за да си налее още едно питие. — Изглежда обаче ние не можем да му влеем в главата, че е в негов интерес да не ходи насам-натам и да не разправя нищо. Никак не съм убеден, че няма да вземе да го разкаже някому, когато се намира в някое от своите доверителни настроения.
— Да разкаже някому? Кому?
— На Марион. На баща си. На декана по учебната част — потръпна Франсис. — Полазват ме тръпки само като си го помисля. Бъни е от ония герои, които в последните пет минути от поредната серия на „Пери Мейсън“ се изправят в съдебната зала.
— Бъни Коркоран, момчето-детектив — студено вмъкна Хенри.
— Как е разбрал? Нали не е бил с вас?
— Като стана дума — каза Франсис, — беше с теб.
Погледна към Хенри и за моя изненада двамата започнаха да се смеят.
— Какво? Кое е толкова смешно? — попитах разтревожено.
Това ги накара още повече да се разхилят.
— Нищо — каза най-накрая Франсис.
— Настина нищо — и Хенри съпроводи думите си с лека и доволна въздишка. — През последните дни ме разсмиват най-странните неща — запали още една цигара. — Нея вечер той беше с теб, не помниш ли? Ходихте на кино.
— „Тридесет и деветте стъпала“107 — каза Франсис.
Леко се стреснах, когато си припомних ветровитата есенна вечер и пълната луна, помрачена от пепелявите, парцаливи облаци. До късно работих в библиотеката и не бях вечерял. Прибирах се към къщи със сандвич от заведението за бързо хранене в джоба, сухите листа се въртяха и танцуваха по алеята пред мен. Сблъсках се с Бъни, който отиваше на поредната прожекция на филм на Хичкок, организирана от Филмовото общество в салона.
Закъсняхме, нямаше свободни места и седнахме на покритите с мокет стълби. Бъни бе изпружил краката си напред, беше се облегнал на лакти и замислено хрупаше бонбон. Силният вятър тресеше паянтовите стени, една врата се отваряше и затваряше с пукот, докато най-накрая някой я отвори и я подпря с тухла. На екрана пищяха локомотиви и препускаха през черно-белия кошмар на железни мостове, висящи над дълбоки бездни.
— След това пихме по нещо — казах аз, — а после той тръгна да се прибира.
Хенри въздъхна.
— Ще ми се да беше така.
— Непрестанно ме питаше къде сте.
— Той самият много добре е знаел. Десетки пъти го бяхме заплашвали да го зарежем вкъщи, ако не се държи както трябва.