Нишката на покварата

— Там е — рече. — Скрита за някои и видима за други. Това е част от мистерията й.

Търговецът отново се помъчи да различи Сивата пеперуда, заинтригуван от думите на девойката.

— Смяташ ли, че е поличба? — попита след малко.

— Не вярвам в поличби — отвърна Мишани. — Просто ми се стори близка до настроението ми в момента.

— Как?

Дългокосата девойка погледна към него.

— Не си ли спомняш легендата за това, как боговете са създали нашия свят?

Лицето на Чиен остана безизразно.

— Госпожице Мишани, аз съм осиновен. Осиновените деца не се обучават в тънкостите на религията, а академията не заемаше важно място в бизнеса на баща ми. Зная за гоблена, но не съм чувал нищо за пеперудите.

Дългокосото момиче му хвърли преценяващ поглед. Изглеждаше й искрен, ала тя подозираше, че се преструва на невеж, за да стимулира

разговора им. Чиен просто не беше от хората, които могат да мълчат, когато имат компания. Всеки път, когато беше с нея, той трябваше да говори, и младата жена усещаше как се гърчи отвътре в редките мигове на взаимно мълчание.

— Легендата разказва, че боговете били отегчени и Йору им предложил да изтъкат голям гоблен, за да се развлекат — започна Мишани. — Това било преди да стане пазител пред портите на Златните владения, преди Оча да разкрие аферата му с Исисия и да го прогони.

— Това го зная — усмихна се Чиен.

— Всички богове и богини щели да ушият по някаква част от него — продължи младата жена. — Обаче нямали от какво да го направят, ето защо Мисамча отишла в градината си и събрала гъсеници. Докоснала ги и те веднага направили коприна. Богинята я намотала на кълбета и ги раздала на боговете, за да може всеки да изтъче своя дял. Когато приключили с работата, всички се съгласили, че това бил най-прекрасният гоблен, който били виждали някога — просто нямало друг с подобна украса и толкова много изящни детайли. И, понеже всички богове и богини го били харесали толкова много, Оча решил да го дари с живот, за да могат да гледат как шедьовърът им расте. Всеки бог или богиня бил отразен в любимата си същност. Някои имали физически облик — море, слънце, дървета, огън и лед. Други приели не толкова конкретна форма — любов, смърт, възмездие, чест. Така бил сътворен светът.

— Ти ми разказа за гъсениците — каза Чиен, — ала не разбрах нищо за пеперудите.

Мишани отново вдигна поглед към нощното небе, където проблясваше Сивата пеперуда — седем мъждукащи звезди, обрамчващи черна бездна.

— Боговете искали гобленът да е съвършен. След сътворението на света гъсениците се преобразили в красиви пъстри пеперуди. Всички… с изключение на една, която била сива и грозна. Защото нищо не е съвършено — нито онова, което боговете създават, нито самите богове.