Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Малцина се вслушваха в това предупреждение, защото просто нямаше друг път. Огромната страховита гора се простираше на изток — обитавана от духове, древна и зловеща — докато на запад беше брегът. Нямаше пристанища, откъдето да се качат на някой пътнически кораб, освен ако не се върнеха в Ханзеан, а заобикалянето на гората щеше да удължи пътя им с още хиляда и петстотин километра, което си беше чиста лудост. Повечето пътници избираха да слязат от пътя и да продължат на юг, движейки се в периферията на гората, след което минаваха на изток от Зила. Лишени от възможност за избор, Мишани и спътниците й също се спряха на този маршрут.
Когато започна да се здрачава на седмия ден от пътуването им, избраха да лагеруват на четиридесет километра от разбунтувания град, в близост до разположени в полукръг черни скали, стърчащи от плоската равнина. Беше последният ден на лятото и в Аксками последните празненства от Жътвената седмица навярно бяха в разгара си, а жителите на столицата посрещаха радостно есента. Надяваха се, че бивакът им не се набива на очи сред тези на другите пътници, принудени също като тях да лагеруват далеч от Зила.
Мишани седеше с кръстосани крака до огъня, застанала с гръб към черните скали, и наблюдаваше как войниците приготвят палатката й. На земята до нея лежеше тъничка книжка. Беше написана от майка й. Чиен й я беше подарил — последният том от поредицата на Мураки ту Коли за дръзкия романтик Нида-джан и приключенията му в двора. Творбата на Мураки бе станала изключително популярна сред благородните семейства, а историите му бяха започнали да се разказват от уста на уста и сред слугите и селяните. Прислужнички умоляваха своите господари и господарки да им четат разказите за Нида-джан, които бяха написани на висш сарамирски. Писменият му вариант, който беше задължителен за аристократите, жреците и учените, бе неразбираем за по-нисшите съсловия. Те разказваха историите на своите приятели, украсявайки ги тук-там, а те на свой ред правеха същото и за своите приятели.
Нида-джан бе всичко онова, което майката на Мишани не беше — дързък и самоуверен авантюрист, лишен от сексуални задръжки, достатъчно обигран, за да се измъкне от всяка заплетена ситуация, било то с думи или с бой. Майка й беше тиха, срамежлива и изключително интелигентна жена със силно изразено чувство за морал; тя живееше в света на книгите си, защото там можеше да създаде вселена, различна от истинската, която често бе прекалено груба и жестока за жена с подобна чувствителност.
Мишани бе наследила външността на майка си и характера на баща си. Мураки беше самотна жена, прекалено интровертна, за да общува с тези около себе си, и въпреки че беше приятна компания, човек лесно забравяше за присъствието й. Когато Авун започна да води дъщеря си в императорския двор, майка й съвсем изчезна от сцената. Докато Мишани прекарваше цялото си време в Аксками с баща си, Мураки стоеше в имението им в залива Матакса и пишеше. Мишани изобщо не се съобрази с чувствата на майка си, когато заживя в разлома Ксарана. Мураки ги показваше толкова рядко, че на дългокосото момиче просто не му хрумна, че може да ги засегне.
Прочела книгата, Мишани бе овладяна от дълбока тъга. Историите не бяха типичните за Нида-джан; бяха просмукани от меланхолия и трагизъм — нещо доста необичайно за неудържимия герой. Ставаше въпрос за откритието на дръзкия авантюрист, че една от неговите любовници от двора му е родила син, който е бил държан в тайна от него; той бе научил за това едва на смъртния одър на жената, когато тя му бе признала истината. Обаче момчето заминало на изток и изчезнало преди няколко месеца. Тласкан от желанието да го открие, Нида-джан се бе отправил на път; когато приятелите му бяха казали, че начинанието му е безнадеждно, той ги бе изоставил, продължавайки сам напред. Смелият персонаж беше преминал през най-различни опасни приключения, докато се опитваше да открие местонахождението на детето си. Накрая се беше изправил срещу огромен демон със сто очи, бе ослепил врага си с помощта на огледала и го бе сразил; ала докато умираше, чудовището го беше проклело да се скита безутешно по света до момента, в който не открие сина си и той не го нарече „татко“.