Повелителка на реките

— Човек на краля ли сте? — пита някой. — Мислите си, че вие трябва да имате всичко, и изобщо да не ви е грижа за бедняка?

Най-после той схваща:

— Не и аз! — казва бодро. — С всички вас съм!

Кимвам му, и движението на тълпата го отдалечава от мен, почти веднага. Оставям коня си да ги следва. Някаква жена свойски отпуска ръка върху шията на коня ми.

— Е, къде отиваме? — питам я.

— Към моста, да го видим как минава по моста! — казва тя ликуващо. — Виждам, че сте дама, но няма да се срамувате от компанията, в която се движи. Той води със себе си дворяни и земевладелци, рицари и лордове. Той е човек, който умее да общува с всички хора, от всички прослойки.

— И какво ще направи за нас, когато дойде?

— Нима не знаете? Че къде сте били?

Усмихнато поклащам глава:

— Бях в провинцията, всичко това е изненада за мен.

— Тогава сте се върнали в града точно в часа на нашата радост. Той най-сетне ще се застъпи за нас. Ще каже на краля, че не можем да понесем данъците, че охранените лордове ще опропастят всички ни. Ще нареди на краля да зареже съпругата си, френската блудница, и да приема занапред добри съвети от добрия херцог.

— Добрият херцог ли? — питам. — Кого наричате „добрия херцог“ сега?

— Ричард, херцога на Йорк, разбира се. Той ще каже на краля да легне с безполезната си съпруга, и да ни дари със син и наследник, да ни възвърне владенията във Франция, да отпрати коварните мъже, които крадат богатството на страната и не правят друго, освен да трупат собствено богатство и да се бият помежду си. Той ще направи този крал по-велик от предишния, и отново ще бъдем щастливи.

— Може ли сам човек да направи всичко това? — питам.

— Той вече е събрал армия и е победил хората на краля — казва тя възхитено. — Преследвали го до Севън Оукс, и той ги сразил. Това е нашият защитник. Той победи кралската армия, а сега превзема и Лондон.

Чувствам как в главата ми заблъсква болка като чук.

— Разгромил е армията на краля?

— Примамил ги, нахвърлил се върху тях, и ги сразил — казва тя. — Половината избягали, половината се присъединили към него. Той е нашият герой!

— А лордовете, които са били начело на войниците?

— Мъртви! Всички до един!

Ричард, помислям си безмълвно. Нима двамата стигнахме толкова далече, и рискувахме толкова много, та Ричард да бъде нападнат от засада от някакъв неопитен командир начело на събраните от кол и въже бунтовници, и убит пред Севън Оукс? Нима нямаше да разбера, ако е ранен или мъртъв? Нима нямаше да чуя Мелузина да пее, или да почувствам скръбния танц на самите небесни тела, които биха го оплаквали? Със сигурност не е възможно, не може мъжът, когото съм обичала през целия си зрял живот, когото съм обичала със страст, каквато дори не смятах за възможна, да лежи мъртъв в някоя канавка в Кент, а аз да не знам.

— Зле ли ви е, мистрес? — пита тя. — Побеляхте като прането ми.