Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Виждам го и днес как тича като полудял по брега, как намества платната и опитва да заслони вятъра ми и да ме изпревари край всяка шамандура. Едва когато го победих три пъти един след друг ме заведе до Лонг Айланд и ми показа как става истинското ветроходство, с една двуместна черупка.
Не мисля, че съм самохвалко, така че може бе ще ми повярвате, ако ви кажа, че ветроходството е единственото нещо, за което имам природна дарба. Освен заблудата, разбира се. Дотолкова, че една събота, докато седяхме на една обърната с дъното нагоре лодка, Бил ми каза, че съм имал шанс да отида на Олимпийски игри.
Понеже знаеше, че винаги страня от другите, прояви разума да ми предложи лодка от индивидуалните класове - „Лазер“ - и работеше усилено с мен всеки уикенд. В края на краищата се оказа без значение - когато станах на шестнайсет, объркан и ядосан на живота, когато нямах нищо друго, срещу което да се бунтувам, се отказах. Троснах се, че нямам намерение повече да се кача на лодка, а в наивността и жестокостта си реших, че разочарованието, което се изписа на лицето му, е някаква победа. Поне сто пъти си мислех как да оттегля думите си, но не бях достатъчно умен, за да разбера, че извинението е признак за сила, а не за слабост. Възможността изчезна с края на лятото.
Както стоях на алеята след толкова много години и отново гледах езерото, осъзнах защо съм се върнал тук. Той беше покойник, но исках да разговарям с него.
Стигнах до старата къща. На моравите бяха разпънати тенти за официалния обяд, а вратата на къщата беше оградена с въжета - само членове на комитета и ВИП гости можеха да минат през охраната. Влизането би могло да е проблем дори за много добре обучен агент, но не и за човек, който е прекарал детството си в тази къща.
Отидох при вратата за съблекалнята на градинаря зад служебните постройки. Беше отключена. Минах през стаичката на градинаря и влязох в огромния гараж.
На стената в дъното мушнах ръка между рафтовете с инструменти и натиснах един бутон под ред трифазни контакти. Част от рафтовете се отвори с проскърцване - оттук имаше подземен проход към къщата. Беше построен от бащата на Бил уж за да се стига по-лесно до гаража при лошо време, но истинското предназначение беше съвсем друго.
Според старата икономка полковникът - покорил Европа с Шеста армия - се прибрал у дома и предприел кампания срещу прислужничките. Установил щаб в дневното легло в кабинета си - помещението осигурява добър изглед към входната алея и адекватна възможност на обекта от съответната седмица да се облече и да отиде в гаража още преди жена му да е стигнала входната врата. Икономката винаги казваше, че планът на полковника бил толкова добър, че би трябвало да е станал генерал.
Спрях в прохода и се ослушах за шумове от кабинета. Нямаше, така че натиснах дръжката и минах през вратата, скрита в старинната ламперия на стаята.
Грейс щеше да получи инфаркт. Нямаше ги безценните английски антики и версайския паркет - на тяхно място бяха сложили обикновени канапета и мокет на квадратчета. Над камината, докарана от някакво френско шато - където някога висеше най-добрият ѝ Каналето - беше поставен портретът на собственика и фамилията му, загледани в някаква далечна точка, сякаш току-що са открили Новия свят. Единственото възможно подобрение би било, ако беше нарисуван върху черно кадифе.
Игнорирах героичния поглед, прекосих кабинета и отворих вратата към вестибюла. Чух гласове - добродетелните и великите се бяха събрали във формалните дневни зали, - но двете горили край входната врата бяха с гръб към вътрешността, така че не ме видяха да се качвам нагоре по стълбите.
И горе изпитах нещо особено.
Спекулантът не беше пуснал декоратора си да вършее на втория етаж, така че годините се изпариха веднага и детството ми се върна. Минах по красивия коридор в пълна тишина - мисля, споменах, че това е най-тихата къща, която съм виждал - и отворих вратата в северния край.
Разположението на стаите беше същото, тежестта на миналото - почти осезаема: голяма дневна, баня, гардеробни стаи с изглед към гората. Имаше десетина подобни апартамента в къщата и беше очевидно, че семейството на спекуланта никога не е използвало този.
Стоях мълчаливо безкрайни минути, просто си спомнях, а после седнах на леглото и погледнах пейката, вградена в нишата на еркерния прозорец. Когато Бил идваше да говорим, винаги сядаше там и лицето му се очертаваше на фона на зелените букове и гората отзад. Оставих зрението си да се замъгли и можех да се закълна, че го виждам отново.