Аз съм пилигрим

Попаднали във въздушен джоб и Брадли държал именно валутния дилър - на трийсет и две години, милионер - и запомнил посланието, което онзи искал да предаде на семейството му.

Пет часа след това спасителен екип с куче измъкнал Брадли от развалините, видели номера на ръката му и се обадили на Марси да отиде възможно най-бързо в спешното отделение на болницата.

Останах там дълго. Това беше една от най-забележителните истории за кураж, които бях чувал, и знаех, че на следващия ден ще предложа на Брадли единственото ценно за него нещо, което бих могъл. Щях да му кажа, че ще измисля една последна легенда, за да говоря на проклетия му семинар.

Обърнах се и започнах да мисля какво бих казал на събрание от световни топследователи. Реших, че ще се представя като Питър Камбъл, бивш лекар, станал мениджър на хедж фонд. Ще им кажа, че съм се запознал с Джуд Гарет преди време, като лекар, когато се е консултирал с мен по случай, който е разследвал. Станали сме приятели и едва ли има случай или следователска техника, които да не е обсъждал с мен. Ще разкрия, че именно аз съм открил ръкописа на книгата след смъртта му и аз съм го подготвил за издаване. Ще ги накарам да повярват, както предложи Брадли, че съм бил нещо като доктор Уотсън за Шерлок Холмс.

Не беше съвършено, но щеше да свърши работа. Най-вече, бях уверен, защото академичните постижения на Камбъл, както и куп други подробности, биха издържали почти всякаква проверка. За това щях да разчитам на Battleboi.

Разбира се, можех да легитимирам Питър Камбъл, но какво бих им казал, когато се обърна към тях? Питах се дали мога да въведа такива елитни следователи в неразрешен случай, да им покажа странните подробности на брилянтното престъпление - с други думи, бих ли могъл да подложа на обсъждане случая от „Истсайд Ин“?

Той определено притежаваше всички елементи на случай, който си струва да бъде изучаван - жена, която променя вида си всеки ден, хотелска стая, измита с индустриален антисептик, труп, чиито зъби са извадени, и убийцата е използвала тъкмо книгата на Джуд Гарет, тази, която толкова вълнува участниците в семинара, като наръчник.

Но това бяха само факти и аудиторията не би била удовлетворена. „Дай ни версия“ - биха казали. „Къде е разказът? Защо 11 септември? Нима това не е първото, което би попитал умен мъж като Джуд Гарет?“

И щяха да са прави, разбира се - защо точно в онзи ден? Помислих си, че ако бях Гарет - който за щастие бях, - бих им казал...

Стъписваща мисъл се появи в главата ми. Изведнъж ми хрумна защо, когато всички бягат, тя е търсила място, където да отседне.

Може би е искала да убие някого, но не е знаела как да го направи, без да я хванат. Ами ако е работела в Близнаците и онази сутрин е закъсняла за работа? Ако е била навън и е видяла как кулите горят и се сриват? Ако всичките ѝ колеги от работата са мъртви, кой ще знае, че е останала жива?