Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
- Бил не откъсваше поглед от теб - продължи мисис Коркоран. - Честно, никога не бях виждала мъж толкова да си пада по хлапе. Грейс също го забеляза. Вгледа се в него, после много тихо каза: „Промених решението си, Бил. Няма място за дете тук, при нас“. Той се обърна към нея и възрази: „Грешиш. Имаме нужда точно от това. Повече деца... за да дадат на това място малко живот“. Каза го с някаква решимост, но Грейс не се отказваше, искаше да стане нейното - изглежда, агенцията им беше дала няколко дни, за да решат окончателно дали да те задържат.
Мисис Коркоран млъкна, за да види реакцията ми. Какво очакваше? Нима има човек, който да не иска да си мисли, че родителите му го обичат?
- Да, Грейс беше опитна в покупките - отбелязах. - Вземаше всичко с опция да го върне.
Възрастната жена се засмя.
- Точно заради това винаги съм те харесвала, Скот. Никога не допускаш нещо да те нарани.
Само кимнах.
- Както и да е. Спорът помежду им се вгорчи и накрая Грейс кипна. „Знаеш ли какъв ти е проблемът, Бил - каза му. - Ти си носач. Ако видиш човек с багаж, винаги тичаш да му помогнеш”. След това му каза, че си заминаваш на сутринта, и влезе в къщата под предлог, че трябва да провери какво става с обяда. Никой не я видя повече онзи ден. Бил седя мълчалив дълго време, гледаше те, после каза: „Скот ще остане в Авалон, докато завърши колеж, ако иска и след това. Ще остане, защото така казва носачът - и Грейс ще трябва да го приеме“. Не знаех какво да кажа, не бях виждала тази му страна, силната - и не знам дали някой друг я е видял. След това се обърна към мен и каза нещо много странно. Знаеш, че Бил не беше религиозен човек - никога не съм го чувала да говори за Бог, - но каза, че всяка нощ сядал до креватчето ти, докато спиш. „Мисля, че Скот ни е бил изпратен - каза ми. - Чувствам, че съм бил избран, за да се грижа за него. Не знам защо го мисля, но вярвам, че един ден ще направи нещо много важно“.
След толкова много години, в старата къща, мисис Коркоран ми се усмихна.
- Направи ли, Скот? Беше ли прав Бил? Направи ли нещо много важно?
Усмихнах се и поклатих глава.
- Не, освен ако не смяташ, че намирането на няколко загубени платна е нещо важно. Но Бил беше чудесен човек и е много мило, че е мислел така.
Чухме някой да вика мисис Коркоран някъде откъм моравата - вероятно трябваше да произнесе реч. Тя ме потупа по ръката и каза:
- Е, не си стар, все още има време, нали? Довиждане, Скот.
Но нямаше - време имам предвид. Още нямах четирийсет, но състезанието ми беше приключило. Само глупак би си мислил, че не е така. Значи: здрасти, глупако, както често си казвах някога, в онези дни.
29.
Сарацина - наскоро пристигнал в Афганистан - пътувал бързо, движел се по слабо населените долини, доколкото можел, винаги на изток. Минали били двайсет години, откакто бил в страната като млад муджахидин, но все още виждал следи от старата Съветска война: изоставени артилерийски позиции, ръждясали оръдия, колиби на козари, разрушени от бомбите.
По долините текат реки и потоци, които предлагат безопасност. Плодородните ивици от двете страни на коритата са засети само с едно - марихуана - и високите, натежали от влага стебла са добро прикритие от американското оборудване за термонаблюдение.
Накрая обаче се наложило да се отдалечи от долините и да се изкачи на опасните планини Хиндукуш. По стръмните гористи склонове следвал пътеките на дървосекачите с надеждата американските безпилотни разузнавателни апарати да видят товарните му коне и да решат, че е поредният бракониер. Над линията на дърветата обаче, където всяко вдишване е усилие поради надморската височина, вече нямал прикритие и се налагало да ускори темпото още повече.
Късно един следобед му се сторило, че вижда в далечината планинския сипей, на който свалил първия си хеликоптер, но поради изминалото време нямало как да е сигурен. Изкачил се още по-високо и преминал тесен хребет, където попаднал на гилзи и остатъци от ракети от доста по-нова реколта.
През последните двайсет години Афганистан не познава почти нищо друго освен войната - на мястото на руснаците дойдоха племенните вождове. Талибаните на молла Омар победиха вождовете. Америка търсеше Осама бен Ладен и унищожи талибаните. Вождовете се върнаха. Сега Съединените щати и коалиция от съюзници воюваха, за да не допуснат завръщането на талибаните.
Остатъците от муниции му показали, че вече трябва да е близо до провинция Кунар - наричана от американците „централа на врага“ - и наистина същата нощ чул хеликоптери „Апачи“ да реват долу над долината, както и АС-130, за който хората казвали, че изстрелва куршуми, големи колкото бутилки кока-кола.