Аз съм пилигрим

През следващите дни го спирали много пъти - предимно патрули на НАТО и САЩ, но също така и два пъти подивели мъже, които твърдели, че са членове на Антикоалиционната милиция, но той знаел, че са талибани с различни тюрбани. Казвал им едно и също - че е дълбоко религиозен ливански лекар, който е набрал средства от джамиите и от индивидуални дарители, за да изпълни медицинска мисия на добра воля. Целта му била да оказва помощ на мюсюлманите в отдалечените райони, където, поради разрушената от войните инфраструктура, вече нямало никакви клиники и лекарите били избягали.

Казвал, че е изпратил материалите си с кораб от Бейрут до Карачи, летял дотам със самолет, купил пикап, шофирал през Пакистан до Афганистан и после, на пазара Шадъл - най-големия пазар за опиум на света - сменил пикапа срещу конете. Всичко това било самата истина и дори имал евтин цифров апарат, на който можел да покаже снимки как се грижи за болните и прави инжекции на деца в различни разрушени села.

Това - заедно с факта, че всеки път, когато претърсвали кервана му, откривали голямо количество медицински материали - успокоявало страховете и на двете страни. Единствените неща, които носел и будели въпроси, били плоча от дебело подсилено стъкло и няколко чувала негасена вар. На всеки, който се интересувал, той обяснявал, че стъклото се използва за плоскост, която се стерилизира лесно, и че върху него размесва препаратите. Негасената вар? А как иначе да унищожава превръзките и тампоните, с които лекува всичко - от гангрена до морбили?

Никой не си правел труда да бръкне по-дълбоко в дисагите, в които носел дрехите и резервните си сандали. Най-отдолу носел сгъваем „шлем“ с прозрачен лицев предпазител, кутия еднократни дихателни маски, черен костюм за биозащита, гумени ботуши, ръкавици, подплатени с кевлар, и ролки специална лепенка, с която можел да запечата всички пролуки - от шлема до ботушите. Ако някой откриел екипировката и го попитал, смятал да каже, че сред копитните животни често се среща антракс - включително при козите и камилите - и че все пак няма намерение да умира заради работата си. Като допълнително доказателство щял да покаже ампулите с антибиотик, които носел - откраднати от болницата в Ливан, в която работел - и с които стандартно се борели с това заболяване. Обаче мъжете, на които попадал, били войници - бунтовници или редовни - и търсели оръжия и експлозиви, така че никой не попитал.