Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Станах още преди часове — рече Болд. — Какво мога да направя за теб?
— Толкова ли съм прозрачен?
— Използваш скайпа — каза Болд — вместо телефона. Но се радвам, че се обади. Матюс има обяснение за нас.
— За какво по-точно?
— Първо, защо не ми кажеш за какво ме търсиш?
Уолт даде кратко и простичко обяснение за изпращането на бухалката — искал лабораторната работа да се извърши бързо. Не беше извинение, не предложи обосновка. Щял да бъде благодарен да му съобщят по телефона или имейла веднага щом разберат нещо. Болд прие всичко това нормално.
— А сега ти ми кажи какви новини имаш — помоли Уолт.
— Момичето в разсадника — рече Болд. — Как й беше името?
— Марта Шарп. Маги.
— Матюс казва, че тя отглежда марихуана. Работи нощем, когато не й е там мястото, и затова беше толкова чувствителна по въпроса, че не е била в разсадника след работно време. Прави го сама, за да има допълнителни доходи. Вероятно живее с един от родителите си, който е болен или зависи от нея. Изкарали сме й акъла, като започнахме да душим наоколо, но важното е друго: Матюс смята, че тя сигурно е видяла нещо. За Гейл, имам предвид. Описах й разговора и — това е нейната магия, шерифе — тя се включи и започна да ми го тълкува. Знам, че може да звучи като измишльотина, но такава й е работата и съм се научил да й вярвам.
— Марихуана, казваш…
— Под земята може би. На изкуствено осветление. Но важното е, че тя е била там. Видяла е нещо и го крие, защото не може да обясни денонощното си присъствие в разсадника. Матюс каза, че подходът е да се хванем за нуждата й от пари, да разберем причината за нея и да я подкопаем. Установяваш нуждата и после посочваш колко ще се утежни положението, ако бъде арестувана за отглеждане на марихуана. Нейният близък ще страда, ако тя влезе в затвора. Гарантираш й, че ще изгориш наркотиците в замяна на онова, което знае, и всички са доволни.
— И ти би приел това? — попита скептично Уолт.
— Някой ден ще се срещнеш с Матюс. Тя наистина е неповторима… Аз бих дал на този подход седемдесет и пет процента шанс за успех. Тя вероятно ще му даде по-малко, но просто си е такава: скромна до безобразие.
— Нали ще ми се обадиш?
— Веднага щом получа вест от лабораторията.
Уолт не се обърна към лекуващия лекар, а отправи искането си направо към главния счетоводител на болницата — мъж, който бе работил заедно с него в спасителната служба. Телефонният разговор му отне пет минути и докато стигне до разсадника, вече разполагаше с нужната информация, за да убеди Маги Шарп.
— Диализата на майка ви — изрече той още преди да я поздрави.
Зад него заместник-шерифи Милнър и Тилбърт се бяха облегнали на решетката на патрулката си.
Маги Шарп загриза един от ноктите си. Очите й неволно се стрелкаха към двамата заместник-шерифи. Не каза нищо.
— Не е нужно работодателят ви да узнае за това — успокои я Уолт за нейна изненада. — Няма да влезе във вестниците. Ще се отървете с общественополезен труд и дори той няма да бъде воден на отчет. Което означава, че няма да имате криминално досие. Предложението е еднократно. Ако информацията, която ми дадете, е достатъчно добра, ако ми кажете истината за видяното от вас онази нощ и не се опитвате да шикалкавите, тогава хората ми няма да изтръгнат всяко дръвче и растение тук и да обърнат всичко с главата надолу. Предстои ви да вземете критично решение, Маги. То ще има дълготрайни последствия не само върху вас, но и върху майка ви и всички, които обичате.
Тя стоеше, вцепенена, и от очите й бликнаха сълзи, макар че не подсмърчаше.
— Не знаех какво друго да направя — изохка жената. — Сумата е толкова голяма и като нямаме застраховка…
— Марихуана ли отглеждате?
Маги Шарп поклати утвърдително глава.
— Моите хора ще я изкоренят и ще се отървем от нея. Вие ще се съгласите да положите двеста часа общественополезен труд. Ако не спазите вашата част от уговорката, последиците ще са ужасни. Разбрахме ли се?
Жената кимна.
— Какво видяхте през онази нощ?
Тя кимна отново.
— Разкажете ми.
— Един пикап. — Маги Шарп сведе глава и избърса сълзите с опакото на дланта си. — Чух го… чух как удари нещо. Сигурно е свърнал, за да избегне някой лос или сърна, но не съм видяла животното. Пикапът излезе от пътя — беше може би около два сутринта — от тази страна на магистралата и спря. Шофьорът се показа. Аз наблюдавах всичко това от втора оранжерия. В оранжериите няма никакви светлини. Моите насаждения са под земята.