Хартиени градове
- Автор: Грийн Джон
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: „Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-1080-6
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хартиени градове». Краткое содержание книги:
След тази луда нощ Кю пристига в училище, за да установи, че Марго е изчезнала, оставяйки след себе си тайнствени следи. Момчето е объркано – за него ли са те? Трябва ли да се впусне слепешката в търсене? Кю и този път не се колебае. И внезапно се оказва във вихъра на вълнуващо приключение – нещо между пътепис, детективска и любовна история. А с разкриването на всяка следваща следа открива, че момичето, в което е влюбен, не съществува.
Но дали наистина обича да прави това? Не. Защото Марго знае тайната, знае какво е да си тръгнеш. Тайната, която аз едва сега бях разбрал: да си тръгнеш, е велико чувство, чисто, истинско, но само когато си тръгваш от нещо, което е имало значение; нещо, което е било важно за теб. Да изскубнеш живота си с корените. Но не можеш да го направиш, ако животът ти не е пуснал корени.
И когато е тръгнала, тя е тръгнала за добро. Не можех да повярвам, че е тръгнала да странства безкрайно. Тя бе тръгнала (сега вече бях сигурен) към определено място. Към място, където да може да остане, докато това място придобие значение за нея, да остане достатъчно дълго, за да изпита същия екстаз, когато си отива от него, да изпита същото, когато си е тръгнала от тук. И има някое местенце на този свят, където никой не знае, че „Марго Рот Шпигелман“ има значение. И тя седи в ъгъла на това местенце и пише в черната си тетрадка.
Водата стана студена. Едва бях пипнал сапуна, но изскочих от банята, увих кърпа около кръста си и седнах на компютъра.
Изрових мейла на Рейдар с онази програма на Омникшънъри и свалих единствения плъгин. Програмата беше много добра. Първо вкарах пощенския код на южната част на Чикаго, натиснах на „локация“ и въведох радиус от трийсет километра. Веднага изкара сто отговора. От Нейви Пиър до Диърфилд. Прочетох първото изречение на всяка статия за около пет минути. Нищо не ми направи впечатление. После вкарах кода на Катскил Парк в Ню Йорк. Този път излязоха само осемдесет и два отговора. Бяха организирани по датата, на която е правена промяна в страниците или е вкарвана нова информация. Зачетох.
Удсток, Ню Йорк, е град в Ълстър Каунти, щата Ню Йорк, известен най-вече с легендарния Удсток концерт (погледнете Удсток концерт) през 1969, тридневно музикално събитие с участието на много изпълнители от Джими Хендрикс до Джанис Джоплин, който всъщност се е състоял в съседния град.
Езерото Катрин е малко езеро в Ълстър Каунти, щата Ню Йорк, известно с честите посещения на Хенри Дейвид Торо21.
Катскил Парк се състои от 700 000 акра земя. Намира се в планината Катскил, обща собственост на държавата и местната управа, 5% са собственост на град Ню Йорк, който получава по-голямата част от водата за нуждите си от резервоари, частично разположени в парка.
Роскоу, щата Ню Йорк, е село с 216 домакинства.
Аглоу, Ню Йорк, е фиктивно съществуващо село, създадено от компанията „Ессо“ в началото на трийсетте години на двадесети век. В картите влиза като град на хартия, като картографски капан.
Кликнах върху линка и изчетох цялата статия.
Разположен на север от Роскоу, щата Ню Йорк, Аглоу е създаден от картографите Ото Линдберг и Ърнест Алпърс, които измислили името на града, като използвали инициалите на имената си и ги събрали в анаграма. Подобни трикове в картографията са известни от векове. Картографите измислят някое несъществуващо село или градче, улица и дори цели общини и ги слагат на картата си, но така, че да не се виждат ясно. Ако въпросният обект се появи на карта, направена по-късно, това служело като доказателство, че втората карта е плагиатство. Картографските капани за съхраняване на авторските права върху картите са известни също като ключови капани, хартиени улици, хартиени градове. Макар че много малко картографски корпорации днес признават съществуването им, картографските капани са много разпространени и в наши дни.
През 1940 година Аглоу, Ню Йорк, започнал да се появява и върху други карти, създадени от други картографски компании. „Ессо“ заподозрели, че става дума за нарушаване на Закона за авторското право, и завели няколко дела, но по това време неизвестен гражданин построил Централен супермаркет „Аглоу“ на същото място, където градчето било отбелязано върху карта на „Ессо“.
Сградата все още е там и е единствената сграда в Аглоу. Все още се появява върху много карти. Населението на хартиения град е нула души.
Всяка нова статия в Омникшънъри има подстраница за редакции и коментари. Страницата за Аглоу не бе редактирана от почти цяла година, но имаше един съвсем скорошен коментар от анонимен юзър:
За информация на този Който редактира статията: Населението на англоу Всъщност ще бъде Един човек до двадесет и Девети по Обед
Веднага разпознах странната употреба на главните букви. Правилата за употреба на главните букви са толкова несправедливи спрямо думите в средата на изречението. Гърлото ми се сви, но се опитах да се успокоя. Коментарът бе писан преди петнайсет дни. Бил е там през цялото време и ме е чакал да го видя. Погледнах часовника на монитора. Имах само двайсет и четири часа.
21
Хенри Дейвид Торо (1817–1862) — автор на „Уолдън. Гражданско неподчинение“, сборник с автобиографични есета с тематика, посветена на личната и социална свобода, както и на духовното себеоткриване. — Б.ред.