Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

Галавечерята в гротескно украсения с фенери и серпантини салон беше нарушавана от колективни прекосявания на помещението, предварителни оттегляния и разлято вино, а параходът ревеше и се жалваше, че под маската на палат все пак си беше кораб. По-късно на горния етаж десетина двойки се опитаха да танцуват, като се влачеха и притичваха насам-натам в лудешко фанданго28, тласкани от някаква магическа сила пряко собственото си желание. Като се имаха предвид мъките на стотиците под тях, това тяхно поведение започна да изглежда неприлично; беше като веселба в дома на покойник и скоро непрекъснато намаляващата група на оцелелите се изнесе в бара.

С напредването на вечерта чувството за нереалност у Ива се засилваше. Ейдриън беше изчезнал — вероятно заедно с мис Д’Амидо — и умът й, помътнен от болестта и шампанското, започна да размисля върху този факт; раздразнението й се смени с мрачен, всепоглъщащ яд, тъгата — с отчаяние. Никога не се беше опитвала да го възпира, никога не бе имало нужда, тъй като те бяха сериозни хора, с много общи интереси, доволни един от друг, но това се явяваше като нарушение на договора, беше жестоко. Как можеше да си въобразява, че тя не разбира?

Стори й се, че бяха изминали няколко часа, когато той се облегна на стола й в бара, докато тя изнасяше прочувствена лекция на тема бебета пред някаква жена, и каза:

— Ива, най-добре е да си лягаме.

Тя сви презрително устни:

— За да можеш да ме оставиш там и да се върнеш при осемнайсетгодишната си…

— Замълчи.

— Няма да си легна.

— Добре. Лека нощ.

Измина още време и хората на масата се смениха. Стюардите искаха да затворят помещението и като си помисли за Ейдриън — нейния Ейдриън, който беше някъде далеч и говореше нежно на едно младо и красиво момиче — Ива се разплака.

— Но той се прибра да спи — убеждаваха я онези, които бяха останали последни с нея. Видяхме го, когато отиваше.

Ива поклати глава. Тя знаеше най-добре. Ейдриън беше изгубен. Дългият седемгодишен сън бе разпилян. Може би я наказваха за нещо, което бе сторила; когато й хрумна тази мисъл, скърцащите греди над главата й започнаха да й повтарят, че най-после се е сетила. Това беше заради нейния егоизъм спрямо майка й, която беше против омъжването й за Ейдриън, заради всичките грехове и грешки в живота й. Тя стана и каза, че трябва да излезе малко на чист въздух.

Палубата беше тъмна и пропита от вятъра и дъжда. Параходът се сгромолясваше в пропасти и бягаше от черните водни хребети, които ревяха срещу него. Ива се вгледа в нощта и разбра, че нямаха никакъв изход, освен ако тя не изкупеше вината, ако не умилостивеше бурята. От нея се искаше любовта на Ейдриън. С решителен жест тя разкопча перлената огърлица, вдигна я до устните си — защото знаеше, че заедно с нея се разделя и с най-скъпия, най-нежния миг от живота си — и я хвърли на стихията.