Бедствие на високи токчета

Двадесет и пет

Звъненето я изтръгна от дълбокия, сладостен сън.

— Роберто? — Тя опипа леглото с ръка, но той не беше до нея.

Звънът продължаваше.

Мобилният. Тя зашава с пръсти, търсейки в тъмното. Намери го заради примигващата червена светлинка, която сигнализираше обаждане. Часовникът показваше, че е полунощ. Полунощ. И — тя се взря в екрана на телефона — това номерът на баща й ли беше?

Той не й се обаждаше даже денем.

Бренди мигновено си представи, че е прекарал инфаркт. Пътно произшествие. Че някаква страшна беда го е накарала най-сетне да пожелае разговор със средното си дете.

Тя отвори телефона:

— Татко, какво има?

— Какво има ли? — Гневният му глас за малко щеше да й спука тъпанчето. — Какво има! Едната ми дъщеря е евтина уличница, това има!

— Какво?! — Тя отметна нападалите кичури от очите си, мъчейки се да проумее за какво й крещи. — Кой?

— Да не си си въобразявала, че няма да видя снимките? Мащехата ти с нетърпение ми ги показа. Моята великолепна дъщеря, с която винаги сравнявам лигавия й син, се мъкне с крадец на бижута!

Баща й говореше за нея.

— Целува се по бузите с шайка гангстери, представете си моля ви се! Накипрена като уличница!

Бренди се изправи.

— Какви снимки? — Още не се беше разсънила, но не желаеше той втори път да я нарича проститутка.

— Във вестника, на първа страница от светския раздел. „Чикаго Трибюн“ се подмазва на гнусния италианец, откакто цъфна в Чикаго Знаех, че „Макграт и Линдоберт“ го представляват, но гръм да ме удари, ако съм подозирал, че за да го чукаш, си готова да съсипеш кариерата си в зародиш!

Стомахът я заболя — както винаги, когато говореше с баща си.

— Не съм съсипала кариерата си.

— Гледай това да е вярно. Дължиш ми един куп пари за висшето си образование. Дължиш ми много. „Вандербилт“ не беше евтин.

Досега Бренди се надяваше, че сънува някакъв кошмар.

Заяждането му на тема пари я убеди, че това е реалност.

— Постъпих в един от най-добрите юридически факултети, защото съм го заслужила — остро му напомни тя.

— Я не ми дръж този тон. Глупава си като майка си.

Беше чувала това прекалено много пъти.

— Аз не съм глупава, нито майка ми!

— Ти кого се опитваш да убедиш? Майка ти още не може да събере две и две и да получи четири, а ти спиш с клиент! Във „Вандербилт“ не ви ли преподаваха етика?

— Колкото ти ми преподаваше етика, татко. — Тя с удоволствие го чу да пухти ядосано.

Удоволствието й не трая дълго.

Той разярено си пое въздух:

— Точно така, и ако утре на бюрото ми не ме чака чек за твоето образование — за всичките години — ще се утеша поне, че съм плащал уроци, за да ми играеш балет.