Бедствие на високи токчета

Роберто не можа да й каже — дори той не знаеше какво ще се случи по-нататък. Въпреки огромния труд, който бяха вложили с дядо му в плановете да откраднат Пламъка на Романови, все още оставаше елемент на несигурност. При всеки обир нещо можеше да се обърка; а в този случай, където враговете дебнеха на всяка крачка, опасността беше смъртоносна.

Освен това щом Бренди откриеше какво е направил, щеше да му се разсърди. Нищо чудно да минат няколко дена, докато си възвърне благоволението й, а не му се чакаше. Желаеше да я има както днес, както през уикенда — в леглото си за бавно, томително любене, така и за бурно, грубо чукане. Желаеше я… винаги.

— Бренди, трябва да поговорим.

Изражението му я накара да затаи дъх. Страните й се наляха с руменина, клепачите й натежаха. После тя разшири очи и рече:

— Да, така е. Знаеш ли какво установих днес в падащия асансьор?

— Какво?

— Че те обичам.

Той така здраво стисна облегалката на стола, че металът едва не изпука.

— А не бива — продължи тя. — Ти не си подходящият мъж за мен. Не отговаряш на нито едно от изискванията ми. Ти си вятърничав. Търсиш си авантюри. Неморален си. Не зачиташ закона. Но аз съм безсилна. Обожавам те.

— Както и аз теб. Бренди… — Бе го зашеметила с яростния си кураж. Роберто се измъчваше, че тя мисли най-лошото за него; не беше ли изключителна проява на смелост от нейна страна да му се обясни в любов, когато вярваше, че той е пропаднал тип?

Обзе ги похот, мъждукаща под повърхността, знойна като жега в разгара на италианското лято. Той мигом се озова до нея, улови главата й в шепи и я зацелува. Зацелува я с груба нужда, която едва обуздаваше.

Тя откликна. Вихреното им сливане в асансьора беше нищо в сравнение с това. Устата й отново и отново намираше неговата.

Той плъзна ръце под сакото й, наслаждавайки се на тънката талия, на гърдите, на усещането, че под сутиена зърната й са щръкнали.

Тя се отърси от сакото си и свали неговото от раменете му.

Какво имаше у тази жена? Беше притежавал и други красиви жени, ала тя бе свежа, нова, опияняваше го с отклика си на ласките му — отклик, който загатваше що за отчаяние я е тласнало към този миг, към тази нощ и към това признание.

Оплетени в прегръдка, те се запрепъваха към спалнята.

Между целувките Роберто каза:

— Бренди, обещавам… ще бъда всичко, което искаш. Честен… ще бъда честен.

За един миг тя зарови лице в гърдите му, сякаш опиянена от неговото вричане. После надигна глава.

— Недей дава обещания, които не можеш да изпълниш. Никога не си ме лъгал. Знам кой си. Не бих понесла, ако вярвах, че си рицар в блестяща броня и откриех, че… не си.

Само че той я беше излъгал. Беше я излъгал за почти всичко и освен ако сега не я обвържеше със себе си, тя щеше да побеснее, че я е направил на глупачка.