Бедствие на високи токчета
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бедствие на високи токчета». Краткое содержание книги:
— Значи не са сапфирите. Тогава да не би да е пакетчето, в което господин Нгуен ги е увил?
Бренди заговори бавно, връщайки се мислено към онзи ден:
— Сложих си ги в магазина. Той ми даде кутийка за тях, но това е чисто и просто бижутерска кутийка, чието капаче се отваря с натискане, а вътре има подложка, на която обиците стоят… нали се сещаш, върху едни поставки. — Тя се опита да покаже с пръсти.
— Къде е кутийката?
— В джоба на шлифера ми, затова не са я докопали, когато са вилняли из апартамента. В това време нищо не може да ме измъкне от моя шлифер.
— Е… — той изкриви весело уста — почти нищо…
Този намек за безразсъдната им свалка я разгорещи.
Дума да няма, Бренди се държеше разумно. Но както винаги с Роберто, страстта се таеше близо под повърхността.
Откакто го срещна, тя се промени. Дали и той се беше променил, или животът му представляваше едно дълго бягство „камикадзе“ след друго? Наистина ли се беше влюбила в един съвременен пират?
Разбира се, че да. Той планираше да открадне Пламъка на Романови.
Този мъж — този престъпник — нямаше място в живота й.
Усети душевна болка. Когато намереше време, щеше да седне да си поплаче.
Но точно сега имаха да разнищват престъпление.
— Смятах, че провеждаме рационален и крайно необходим разговор.
— Това и правим, въпреки че в момента бих предпочел да провеждаме един друг тип разговор. — Той горестно въздъхна, сякаш оплакваше всеки миг, който не е прекаран в прегръдката й. После забеляза, че тя се е увила в топлото бяло кадифено „Гучи“ и бодро подметна: — Май не е това палтото?
— Не, говоря за черния си шлифер, който е в дрешника в хотела. Роберто, как мислиш, дали точно сега онези нехранимайковци не претърсват апартамента?
— Не. Тъкмо изпратих имейл на ФБР, за да ги предупредя какво става.
— Предупредил си ФБР? — ужаси се Бренди. — Но ти не трябва ли да се скатаваш?
— Човек с моята професия си има своите контакти. В края на краищата прекарах много време с добрите агенти, докато те ме разпитваха за жалкия осемкаратов диамант на госпожа Вандермиър. Ако не мога да използвам ФБР в такава ситуация, какво е оправданието за съществуването им?
— Но ти си обещал да свършиш работата за Мосимо, а ако ФБР ни постави под наблюдение…
— Мъничка Бренди. — Роберто пак сложи пръст върху устните й. — Чуй ме. Кълна ти се, че ще постъпя както трябва. Имай ми доверие.
На Бренди й се дощя да умре от радост, че той е загрижен за нея, и от мъка, че не можеше — не смееше — да му повярва.
— Честна дума, Роберто бих искала да ти се доверя. Но…
Компютърът избипка. Роберто хвърли поглед на появилото се съобщение.
— В момента ФБР са в хотела. Охраняват апартамента. А похитителите сигурно са установили, че планът им не е сработил, защото сега се мотаят във фоайето.
Нюби спря пред хотела.
Роберто кимна към някакъв мъж с портиерска униформа, който се беше свил под тентата.
— Как разбра, че е той? — На Бренди човекът й приличаше на портиер.
— Познавам го.
— Ясно. — Тя запомни лицето му. — А защо не влезе вътре да арестува ония двамата?
За миг Роберто придоби виновен вид. Отговорът му май беше приготвен предварително:
— Не може да ги арестува, преди да разбере за кого работят.
— Какво? Значи това, че се опитаха да ни убият, не е достатъчно основание да ги тикнат в затвора? — Нюби й отвори вратата и тя излезе. — Помниш ли заседанието при съдия Найт, Роберто?
— Да — предпазливо отвърна той.
— Реших, че ти си правият. — На минаване край мнимия портиер тя високо добави: — ФБР наистина са шайка идиоти.
Двадесет и четири
Бренди знаеше, че Роберто е обещал да открадне Пламъка на Романови. Само не знаеше кога.
Роберто знаеше.
Тази нощ беше голямата нощ.
След нищо и никакви си часове Роберто щеше да проникне в Чикагския художествен институт, в неговата светая светих, и щеше да задигне искрящия гигантски камък от витрината му. После, придружаван от главорезите на клана Фосера, щеше да отиде в „Препарираното куче“, да го предаде на Мосимо, а тогава… ах, тогава петното върху семейната чест на рода Контини най-сетне щеше да е изтрито и Роберто щеше да получи отговори на въпросите, които го измъчваха вече цяла година.
Но преди да открадне камъка, трябваше да установи самоличността на нападателите, които искаха смъртта на Бренди. Трябваше да е сигурен, че когато я остави сама, тя ще е в безопасност.