Бедствие на високи токчета
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бедствие на високи токчета». Краткое содержание книги:
Гневът му беше заразен. Бренди се изправи на матрака.
— Ще си получиш парите. Имам добра работа. Още утре ще изтегля заем от банката, за да ти платя и никога повече да не се налага да чувам гласа ти. Ти си абсолютен негодник и вече ми писна непрекъснато да гледам да ти угодя.
Едно трябваше да му признае: той разбра, че тя си измива ръцете от него. Затова й отговори с цялата злоба, на която беше способен:
— Не си по-свястна от майка си. Проклета, тъпа, безхарактерна балерина, която нищо не струва. Когато умра, даже няма да събереш смелост да дойдеш на погребението и да се изплюеш върху ковчега ми.
— Ти си съвършено прав, татко. Няма да дойда на погребението и да се изплюя върху ковчега ти. Не обичам да се редя на опашки. — Изчака го да спре да фучи. — Хайде де, татко, ти си последният човек, който има право да критикува някого, че е объркал конците. Затова следващия път, когато ти се доще да покрещиш, не ме търси. — Тя почти беше затворила телефона, но се сети още нещо. — Не търси и мама.
След което затвори.
Тя му затвори.
Разтри корема си и зачака болката да започне — онова гадене, което беше знак, че е преживяла поредното стълкновение с баща си.
Но болка нямаше.
Да, беше сърдита. Беше му бясна, защото си мислеше, че щом й е дал пари за колежа, има правото да й крещи; беше бясна на себе си, че като последна глупачка се хвана в капана му, вместо да изтегли студентски заем.
Но главното усещане беше, че е свободна, сякаш най-после бе отхвърлила заклинанието, което бе хвърлил в деня, когато ги напусна с Тифани. Нямаше значение, че я е обявил за глупава. Нямаше значение дали я презира, или й се възхищава. Приключи с него. Беше възрастна.
Жестоките му думи и безкрайната му злост вече нямаха силата да я нараняват.
Тя дълбоко си пое въздух и бавно издиша.
Ала на този свят имаше друг човек със силата да я нарани.
Роберто.
Къде беше той? Защо не се беше върнал в леглото да види какво става? Бренди имаше нужда той да я прегърне, да я увери, че между тях има нещо повече от хубав секс.
Само че апартаментът беше съвсем притихнал.
Бренди се измъкна от леглото, облече си халата и отиде в дневната.
Тя беше празна.
Провери едната баня. И другата.
Бяха празни.
Надникна във втората спалня. Надникна под леглото.
Застана по средата и дълбоко си пое дъх. Това не можеше да е истина. Сигурно имаше друго обяснение, освен очевидното… че Роберто се е измъкнал и точно сега краде Пламъка на Романови.
Тя вдигна хотелския телефон и позвъни на портиера. Загука с най-очарователния си и безгрижен тон:
— Обажда се Бренди Майкълс от стая… о, божичко, не помня в коя стая съм!
— В стая номер 403, госпожице Майкълс. — Портиерът говореше приветливо, развеселено… и мъжкарски.
Мъжкарски. Поне сега извади малко късмет.
— О, благодаря ви. Изобщо не помня цифри! Да не би да говоря с услужливия и представителен господин Бърч?
— Предположението ви е правилно, госпожице Майкълс.
— Това не е предположение, господин Бърч. Познавам ви. — Възрастен мъж, пъргав, елегантен и умен, деен и услужлив. Портиерът никога не биваше да издава информация за гостите, но господин Бърч харесваше жените и по-конкретно нея. Ако уцелеше правилните акорди, номерът й щеше да мине. — Ама и аз съм една! Забравих да попитам господин Бартолини дали ще ми вземе от любимия лак за нокти, след като така и така ще излиза. Става дума за сладоледенорозово на „Лореал“; цветът е прекрасен, а уханието е на бонбони! Обожавам го! Може ли да го задържите, преди да е излязъл?
— Един момент.
Докато чакаше, Бренди барабанеше с пръсти по масата. Вбесяваше я колко глупаво е постъпила. Надникна под леглото. Обади се на портиера и се престори на весела, лекомислена въртиопашка. Обаче трябваше да узнае истината.
Портиерът се върна и този път тонът му беше предпазлив.
— Не сме сигурни, че господинът е излязъл. Видели са мъж, забулен с шал, който е минал през кухнята.
— Исках лека закуска. Казах му да се обади на рум-сървиса. А той вероятно е омагьосал някоя готвачка да му даде бисквитка. — Бренди поверително снижи тон: — Кълна ви се, господин Бърч, не е честно, че господин Бартолини може да яде през цялото време и да си остава строен като фиданка!