Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
Внезапно се почувства така, сякаш се намира в някаква паралелна вселена, където всеки е наясно какво става, с изключение на самата нея.
— Какво не знам?
Момичетата си размениха многозначителни погледи, после Сюзън кимна към Мейвис.
— На последния си прием госпожа Оливър ме попита дали не искам да работя за нея — обясни Мейвис. — Мислех, че са те уведомили.
Джос се опита да си припомни къде бяха ходили съпрузите Оливър през изминалата седмица и веднага се сети за поне три партита. И през цялото време тя бе изпълнявала системно пренебрегваните от тях родителски задължения.
Наистина ли бяха преценили, че тези момичета щяха да се справят по-добре от нея? Дали някоя друга детегледачка би вършила толкова неща в дома им през свободното си от работа време? Коя би тичала за готова храна, за вино, за дрехите от химическото чистене и за всичко, което можеше да хрумне на Дийна? Коя друга би понасяла отношението им и все пак би останала лоялна към работодателите си, вместо да се възползва от първата възможност да избяга от тях?
— Сигурна ли си? — обърна се тя към Мейвис. — Може би си я разбрала погрешно.
Отново тази размяна на многозначителни погледи, в които ясно се разчиташе паролата: „Ти ли ще й обясниш, или да го направя аз?“.
— Джос — започна Сюзън, импулсивно улавяйки ръката й. — Тя е напълно уверена. Както и аз впрочем. Преди три седмици Дийна Оливър ми предложи заплата и половина, за да започна веднага работа в дома й.
Глава 16.
— О, господи, да не си болна?
Сандра беше притеснена от начина, по който я гледаше сестра й.
— Какво имаш предвид? Чувствам се много добре. Защо? — Несъзнателно повдигна ръка към лицето си. Наистина ли изглеждаше толкова ужасно? Да не би да бе пребледняла? Или пък се дължеше на зеленикавата коса?
— Станала си кожа и кости!
— Не е вярно!
— Е, изразът не е съвсем точен за жена като теб — съгласи се Тифани, откровена както винаги. — Но в твоя случай е вярно. Колко килограма си отслабнала?
— Нямам представа. — О, напротив, знаеше много точно. Единайсет и половина. Но по някаква причина изпитваше неудобство да сподели подробностите именно със сестра си. Може би защото за нея нещата винаги ставаха с лекота и й беше неудобно да признае собствената си тежка битка. — Просто се опитвам да се храня разумно.
— А, това не е за мен — отсече Тифани и потупа едва очертаващия й се корем. Бременността й почти не личеше. — Аз се тъпча като прасе. — Поведе Сандра към огромната луксозна кухня с изглед към най-новите полета на голф клуба „Коронадо“.
Беше се тъпкала като прасе и преди седем години, когато очакваше първото си дете, но в крайна сметка роди великолепната си дъщеричка Кейт и много бързо възстанови перфектната си фигура. Това беше подлудяващо.
— Искаш ли кафе? — попита Тифани и изкриви лице в презрителна гримаса: — Само че е без кофеин.
— Разбира се — отвърна Сандра, докато се настаняваше върху тапицирания стол до барплота. — Е, как върви?
— Идеално. — Тифани сложи голяма чаша пред сестра си, след което извади от хладилника кана със сметана и я постави върху плота. — Завчера бях на видеозон, тъй като навлязох в осемнайсетата седмица, и лекарите ме увериха, че бебето е напълно здраво. Кейти е направо на седмото небе от радост. Както и Чарли. — Поколеба се по-дълго, отколкото би трябвало. — Е, и аз също.
— Чудесно! — Сандра сипа малко сметана в кафето си, разбърка го и остана загледана в изчезващата пяна. После вдигна очи към Тифани. — Знае ли се вече дали ще е момче или момиче?
— Чисто технически може да се определи, но Чарли иска да бъде изненада, затова още нямаме представа. Но аз мисля, че ще е момче.
— Уау! Момче! Би било страхотно, не мислиш ли? Ние с теб израснахме в предимно женска среда.
— Знам. Аз…
Сандра остави лъжичката върху плота и погледна сестра си. За нейна изненада, Тифани плачеше.
— Какво има? Тиф, случило ли се е нещо?
В отговор сестра й закри лицето си с ръце и поклати глава.
— Не, нищо.
— С детето наистина ли всичко е наред? — Сандра я прегърна и мислено си пожела майка им да беше тук, за да се справи със ситуацията. Самата тя нямаше никакъв опит с неуверената и неуравновесена Тифани. — Има ли нещо, което не ми казваш?
— О, бебчето е съвсем добре — изхлипа Тифани и изтри сълзите си с пръсти, като се опитваше да не размаже грима си. — Става въпрос за нещо толкова егоистично, че… че просто не знам как да го обясня.