Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
Продължи да изброява с детинска гордост.
– Много сме си добре тук. Скъпичко е, но пък е както трябва... Какво ще ядете?
Мариус отказа, защото вече бе обядвал.
– Човек винаги трябва да яде – извика Совер, доволен, че е бил заварен в приятна компания. – А пък ние ще продължим така до вечерта... Ще струва доста, но толкова по-зле... Клерон, момичето ми, ще се напиеш, не прекалявай с шампанското.
Но тя не обърна внимание на забележката и изпи пълната чаша, а и нямаше от какво да се страхува – вече беше пияна.
– Господи, колко са забавни тези жени!
Совер стана и започна да си прави вятър със салфетката.
Приближи се до парапета и извика високо, за да го чуят минувачите:
– Вече доста пари похарчих с тях, но не съжалявам, те са толкова забавни!
Мариус се приближи до него.
– Искате ли да прекараме една приятна вечер? – запита внезапно той.
– За Бога, иска ли питане! – възкликна въодушевено Совер.
– Но ще ви струва няколко луидора.
– По дяволите!... А ще бъде ли весело?
– Много! Добре ще се повеселите с парите си...
– Тогава приемам.
– Цяла Марсилия ще узнае за авантюрата и за вас ще се говори дълго.
– Приемам, приемам.
– Е, добре тогава, слушайте.
Мариус се наведе и шепнешком изложи плана си. След малко Совер започна гръмко да се смее. Едва си поемаше дъх. Идеята му се видя ужасно смешна.
– Разбрахме се! – възхитено се съгласи той, щом Мариус свърши. – Утре вечер ще бъда с Клерон на булевард "Кордри" в десет часа! Ах, каква весела история!
18
Абат Донадеи бе обладан от силно желание, присъщо на хитрите и лукави хора. Винаги ловък и предпазлив, сега бе постъпил необмислено. Осъзна го, когато клисарят бе вече тръгнал, за да отнесе молитвеника с любовното писмо. От този момент трябваше да приеме всички последствия от дръзката си постъпка. Клер бе породила у него желания, които искаше да задоволи на всяка дена. Беше се издигнал над свещените скрупули на професията си. Виждаше твърде отвисоко човешките неща, беше се потопил в твърде много непочтени сделки, за да се колебае сега пред едно изкушение. Това беше най-дребното нещо; безпокояха го единствено последствията.
Два месеца се опитваше да привлече младото момиче. После, когато тя вече беше готова наивно да изпълни желанието му, той се бе отказал от този начин на действие, тъй като разбираше, че подобна интрига не можеше да продължи дълго в Марсилия. Така постепенно бе решил да заложи всичко на една карта като смел играч; страстта му се засилваше и го измъчваше, беше съгласен да замени влиятелното си положение за свободната и всеотдайна любов на една жена; предпочиташе да отвлече Клер, да избяга с нея в Италия.
Донадеи беше твърде проницателен и умен и си бе осигурил за всеки случай подслон. Ако младото момиче започнеше да му пречи, щеше да го прати в манастир и да се възползва от благоразположение то на своя чичо, кардинала. След като всичко бе добре пресметнато и огледано, отвличането му се струваше най-удобното и бързо средство, с възможно най-малко опасности.
Страхуваше се само от едно: че Клер няма да дойде на обявената среща и ще откаже да замине с него. Тогава любовното писмо се превръщаше в ужасно оръжие срещу самия него: можеше да загуби и положението си. Но желанието го заслепяваше, той не виждаше чистата непорочност на благочестивата девойка и приемаше силната ѝ любов към Бога като безмълвно съгласие да му се подчини.
Измъчваха го обаче опасения, разкайваше се, че бе отишъл твърде далеч, за да отстъпи. Цялата му предпазливост и малодушие се пробуждаха. Той изчака с нетърпение завръщането на клисаря. Щом го зърна, попита:
– Е, какво?
– Предадох книгата – отговори клисарят.
– Лично на госпожицата ли?
– Да, на госпожицата.
Клисарят отговори прекалено усърдно. По пътя той вече съжаляваше, че бе дал молитвеника на младежа, и тъй като разбираше, че бе изпълнил доста лошо поръчението си, беше решил да излъже, за да спечели благоразположението на абата.
Донадеи малко се поуспокои. Смяташе, че ако любовното писмо възмути девойката, тя ще го изгори. Случайността беше помогнала: забравеният молитвеник ускори развръзката, към която се стремеше отдавна. Сега трябваше само да чака.
На следващия ден сутринта го посети жена, чието лице не можа да разпознае през спуснатия воал. Тя му подаде едно писмо и бързо си тръгна. Писмото съдържаше само тези четири думи: "Да! До тази вечер!" Донадеи бе изпълнен с радост. Приготви се за тръгване.