Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Куентин не се прибра у дома през зимната ваканция. Около Коледа — Коледа в реалния свят — проведе с родителите си обичайния разговор за необичайната програма в "Брейкбилс", свит в телефонната будка под стълбището, опрял крак в дървената й врата. А когато се зададе Коледата в "Брейкбилс", в реалния свят беше месец март и чудо голямо, като не се прибереш. Ако го бяха помолили — примерно ако бяха казали, че са се затъжили да го видят или че ще се разочароват не ги ли навести — сигурно щеше да отстъпи. Начаса щеше да се подаде на увещанията им. Но както винаги те се вълнуваха от други неща много по-силно отколкото от поредната кратка среща със сина си. Вместо това отиде да гостува на Алис. Идеята беше нейна, макар Куентин да не бе сигурен защо го покани, при положение че перспективата й навяваше самоубийствени въжделения.
— Откъде да знам, бе! — тросна му се тя, когато я попита. — Гаджета сме, видя ми се нормално.
— Не е речено, че трябва да дойда. Ще си измисля, че имам някаква курсова работа. Ще те видя през януари.
— Не ти ли се идва? — нададе вой тя.
— Разбира се, че ми се идва. Иска ми се да видя откъде си. Родителите ти да знаят кой съм. Бог ми е свидетел, че няма да те заведа при нашите.
— Добре. — Не личеше тревогата й да е поотслабнала. — Обещаваш ли да ги намразиш колкото мен?
— Може би повече от теб.
Отварянето на порталите открай време си беше сложна и отегчителна процедура. Огромен брой възпитаници на "Брейкбилс", помъкнали багажа си, неминуемо образуваха нестройна редица в студения коридор с дъбова ламперия към главната дневна, където Ван дер Веге отговаряше за разпределението им. Всички изпитваха облекчение, че сесията е приключила, и чакането неизменно биваше съпътствано от ръчкане, бутане, пищене и разни пиротехнически магийки. Куентин и Алис чакаха един до друг с натъпканите си чанти — тържествено и мълчаливо. Куентин се беше постарал да изглежда максимално прилично, въпреки че почти не му бяха останали дрехи, които да не са част от униформата му.
Знаеше, че Алис е от Илинойс и че Илинойс е някъде на запад, но не би могъл да посочи точното местоположение на щата в радиус от хиляда километра. Като се изключи една ваканция в Европа в прогимназията, не беше мърдал от Източното крайбрежие. Образованието в "Брейкбилс" с нищо не бе подобрило познанията му върху география на Америка. Накрая стана така, че пак не видя нищо от Илинойс.
Ван дер Веге настрои портала да се отвори директно в преддверието на къщата на Алис. Каменни стени, равен мозаечен под, вратички от всички страни. Точно беше пресъздадено традиционно жилище на буржоа от древен Рим. Звукът ехтеше като в църква. Все едно си прескочил червеното кадифено въже в музея. Магията се предаваше от поколение на поколение в повечето семейства — в това отношение Куентин беше изключение — и майката, и бащата на Алис бяха магьосници.
— Добре дошъл в къщата, която времето е забравило да забрави — нацупи се изгората му и изрита чантите си в ъгъла.
Поведе го за ръка по обезпокоително дългия мрачен коридор към една дневна с възглавнички и твърди канапета, наслагани в шантави комбинации. В средата шуртеше скромно фонтанче.
— На всеки няколко години татко променя всичко. Занимава се предимно с архитектурна магия. Когато бях малка, стилът беше барок — златни брави до насита. Беше кажи-речи хубаво. Обаче с японските хартиени паравани се чуваше всичко. После на мода излезе Франк Лойд Райт с "Фолингуотър", докато на мама кой знае защо не й писна да живее в плесенясала ферма. Известно време пребивавахме в голям стар ирокезки вигвам с пръстен под. Стени нямаше. Голям купон беше. Едва измолихме татко да направи тоалетна. Той май сериозно смяташе, че ще го гледаме как ходи по голяма нужда в някаква си дупка. Съмнява ме, че индианците са го правели, по-скоро е било татково нововъведение.
Алис се тръшна върху коравото канапе, облицовано с изкуствена кожа, разгърна книга и потъна във ваканционното си четиво.
Куентин разбираше, че понякога е по-добре да изчака мрачните й периоди да преминат от само себе си. Всеки има идиопатична реакция към дома на своето детство. Затова следващия час се мота из помпейското буржоазно жилище, фрашкано с порнографски фрески. Беше автентично до степен на вманиаченост освен тоалетните, които очевидно бяха компромис. Даже вечерята, сервирана от три одушевени дървени марионетки, които се движеха с потракването на влакова композиция, бе отблъскващо историческа: телешки мозък, папагалски език, печена змиорка, поръсени с чер пипер дотолкова, че не можеха да се ядат — ако изобщо са ставали за ядене. Добре, че имаше вино на корем.