Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Съобщението, че Пени е назначен за префект, предизвика такава всеобща изненада, че това беше тема за разговори до края на деня. Куентин не беше разменил и две думи с него след прочутото им стълкновение, нито го беше потърсил. От онзи ден нататък Пени се превърна в самотник, в призрак, което не беше лесно в малък колеж като "Брейкбилс", но на Пени му идеше отръки. Вървеше бързо по коридорите с очи, изцъклени на кръглото му като палачинка лице, в стола на две на три изгълтваше храната си, правеше дълги разходки, следобедите се усамотяваше в стаята си, лягаше си рано, ставаше призори.
Никой нямаше представа какво друго върши. Когато студентите бяха разпределени в групи по специалността си в края на втората година, Пени не беше зачислен никъде. Носеше се слух, че кандидатствал за толкова тайнствена и причудлива наука, че тя не се вмествала в стандартните схеми. За всеки случай до името му в официалния списък Фог просто беше поставил "независим". След това Пени рядко се вясваше на лекции, а когато въобще си покажеше носа, се спотайваше мълчаливо в дъното на залата с ръце в джобовете на овехтелия си блейзър. Не задаваше въпроси, не си водеше записки. Създаваше впечатлението, че знае неща, неизвестни на другите. Понякога го забелязваха в компанията на Ван дер Веге, под чието ръководство уж се занимавал интензивно.
Дневната на префектите ставаше все по-важна за Куентин и Алис, защото тяхното старо светилище, Вилата, вече не бе неприкосновено. На Куентин не му беше хрумвало, че миналата година по чиста случайност никой не е бил разпределен към Физиците и така се е запазила целостта на тяхната малка клика. Но в края на предишния семестър цели четирима изгряващи третокурсници бяха разпределени към физиците и въпреки че отвсякъде изглеждаше нередно, сега имаха право над Вилата, колкото Куентин и Алис.
Постараха се да бъдат великодушни. През първия ден на занятията търпеливо изчакаха в библиотеката новаците да минат през ритуала и да нахълтат във Вилата. Задълбочено обсъдиха какво да поднесат на колегите си и накрая се спряха на едно доста прилично шампанско и — понеже не искаха да бъдат егоисти, макар че се чувстваха точно такива — на неприлично скъпо блюдо с хапки от скариди и хайвер.
— Яко! — възкликваха новите Физици, докато един по един се промъкваха вътре. Пулеха се на интериора. Разглеждаха разните джунджурии, пианото, шкафът с клонките, наредени по азбучен ред. Изглеждаха невъзможно млади. Куентин и Алис си побъбриха с тях за туй-онуй, мъчейки се да проявят духовитост. Третокурсниците насядаха на дивана и на бърза ръка си изпиха шампанското, шавайки нервно — като деца. Любезно се поинтересуваха от картините и библиотеката. Можело ли да се изнасят книги за вкъщи? Вярно ли е, че го имало първото издание на "Елементарната Аркана", написана от ръката на самия Псевдо-Дионисий? Вярно. А кога била построена Вилата? Вярно ли? Преди цяла вечност!
После вкупом изчезнаха в билярдната. Не проявиха особено желание да си имат придружители, а Куентин и Алис не проявиха особено желание да ги виждат отново. С напредването на вечерта се разнесоха звуците от юношески съвкупления. За Куентин и Алис стана очевидно, че са останки от предишна ера. Бяха изминали пълен кръг. Отново бяха аутсайдери.
— Чувствам се като някой стар доцент — оплака се Куентин.
— Вече им забравих имената — отвърна Алис. — Все едно са четворка близнаци.
— Хайде да ги номерираме. Ще ги излъжем, че е традиция.
— И ще започнем да бъркаме номерата. Направо ще ги направим на маймуни. Или пък ще кръстим всички "Денис".
— Даже момичетата ли?
— Предимно момичетата.
Посръбваха си от топлото изветряло шампанско. Напиваха се, само че на Куентин не му пукаше. От съседната стая долетя дрънченето на строшен кристал — вероятно чаша за шампанско — а след малко се чу звукът от отварянето на прозореца и някой взе да повръща.
— Проблемът — изфилософства Куентин — е, че когато пораснеш, непорасналите индивиди вече не те кефят.
— Да му бяхме драснали клечката на това място — увеси нос Алис. Питието ги хващаше. — Трябваше да излезем последни, да му дръпнем една факла и да се отдалечим на фона на пламъците: като на кино. Краят на една ера. На една епоха. Кое? Ера или епоха? Каква е разликата?
Куентин не знаеше. Замаяно си помисли, че трябва да намерят ново убежище. Тук не можеха да останат повече. Не можеха да вървят назад, а само напред.
— Дали и ние сме били такива? Като тези хлапетии?
— Като нищо. Даже и по-зле. Как ли са ни изтърпели останалите.
— Права си. Права си. Уф, а бяха къде-къде по-свестни от нас.