Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
— Отвратителен навик, който не мога да избия напоследък от…
Пит млъкна насред изречението. Мъглата беше изчезнала и сега светлината на прожекторите разкри втора подводница, завързана за отсрещната страна на дока. Той огледа и двата подводни съда, сравнявайки ги. Тази, на която се намираше той и екипа му, имаше напълно гладка палуба от носа до кърмата. Другата беше по-различна; нейната командна рубка си беше на място — масивна конструкция, която стоеше върху корпуса като изкривен половин мехур. Трима мъже, обърнати с гръб към разиграващата се драма, трескаво сваляха картечниците от разбит самолет, разположен върху широката й палуба.
— Ето откъде се е появил жълтият „Албатрос“ — каза Пит.
— От тази стара японска подводна лодка, снабдена с площадка за кацане и излитане на малък разузнавателен самолет. Такива са се използвали до края на Втората световна война.
— Да, чудесен екземпляр — потвърди с весел тон Фон Тил. — Прави ви чест, че я разпознахте. Тя беше потопена от американски ескадрен миноносец през четирийсет и пета година, а през петдесет и първа бе извадена от „Минерва лайнс“. Сметнах комбинацията от подводница и самолет за най-полезния метод за доставка на малки товари в райони, където се изисква изключителна дискретност.
— Много удобна играчка за атакуване на американски въздушни бази и научноизследователски кораби — отбеляза Пит.
— Печелите, майоре — измърмори Фон Тил. — Когато онази вечер бяхте на гости в дома ми, вие предположихте, че самолетът е долетял откъм морето. Опипвахте почвата, но бяхте много по-близо до истината, отколкото си мислехте тогава.
— Сега вече ми стана ясно — и Пит хвърли бърз поглед към входа на тунела. Други двама охранители стояха облегнати нехайно на стените от двете страни на входа с метнати през рамо картечни пистолети. Пит понечи да продължи: — Античният „Албатрос“…
— Малка поправка — прекъсна го Фон Тил. — Копие на „Албатрос“. За моята цел най-подходящ беше бавен двуплощник, който да може да каца и излита на къси писти, тъмни плажове или на вода до кораб. Долните крила могат, или по-точно можеха да се изместват надолу и да играят ролята на плавници на водосамолет. Използвах конструкцията на „Албатрос“ D-3, но с по-съвременен мотор, разбира се, защото аеродинамичните му форми отговаряха напълно на моите изисквания. Освен това един очукан на вид самолет никога не би породил подозрения за, нека ги наречем дребни незаконни дейности. Жалко, че той никога повече няма да лети.
Фон Тил извади пакет цигари от външния си джоб и запали. После продължи:
— Никога не се е предвиждало самолетът ми за доставки да бъде снабден с оръжие или да влиза в бой. Едва когато нямах друга алтернатива, освен да атакувам Брейди Фийлд и вашия безценен научноизследователски кораб, наредих да бъде оборудван с оръжие. Този ход може би наистина беше твърде драстичен, но вашият командир Гън не се обезсърчи от опитите ми да саботирам експедицията му. Не се страхувах, че някой неделен плувец или турист гмуркач можеше да открие малкия ми подводен начин на работа. Но един обучен океанограф беше нещо съвсем друго. Не можех да поема този риск. Нападението, както съм все още убеден, беше великолепен план. Полковник Люис нямаше да има друг избор, освен да нареди на… забравих името му… а, да, на „Първи опит“ да бъде евакуиран на тасоското крайбрежие, ако въздушното нападение продължеше безпрепятствено. Вие, естествено, не сте могли да знаете, че „Албатрос“ е възнамерявал да извърши символична артилерийска стрелба срещу кораба веднага след неутрализиране на аеродрума. За нещастие вие, майор Пит, се намесихте и провалихте всичко.
— Късметът по време на война — отбеляза саркастично Пит.
— Жалко, че Вили не е тук, за да ви чуе.
— Къде е добрият стар Вили Любопиткото? — попита Пит.
— Вили пилотираше самолета — отвърна Фон Тил. — Когато „Албатрос“ падна в морето, горкият Вили остана затиснат в останките. Удави се, преди да стигнем до него. — Лицето на Фон Тил изведнъж доби твърд и заплашителен вид. — Както изглежда, вие ми коствате шофьора и пилота, както и кучето ми.
— Било е много лековерно от страна на Вили — каза тихо Пит. — Аз го примамих със същия онзи трик със стар балон, който британците са използвали за Курт Хайберт. Колкото до кучето, преди да го насъскате срещу някой друг, нищо не подозиращ ваш гостенин, предлагам да си преброите приборите за хранене.