Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Средиземноморският храст
Средиземноморският храст - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Средиземноморският храст

Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:

Времето спира и в Брейди Фийлд настъпва война. Пилотът на самолет изтребител от Първата световна война открива огън срещу диспечерската кула, след което се спуска по-ниско и бомбардира гладките, модерни реактивни самолети „Старфайър“ F-105, бездействащи на пистата. Три от тях избухват в пламъци. Отново и отново яркожълтата летяща антика, с черен малтийски кръст, кръжи над аеродрума и сипе оловен дъжд на разрухата.
1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 101
Перейти на страницу:

Пит вече се усмихваше.

— Сигурно, стига да се осъществи.

Фон Тил присви очи. Пит не се държеше като обречен. Имаше нещо съмнително в това.

— Ще се осъществи, бъдете сигурен в това.

— Милиони хора! — почуди се Пит. — Стоите тук с усмивка на противните ви устни и най-безсрамно се хвалите за нещастието, на което смятате да обречете милиони хора за няколко мръсни долара.

— Съвсем не са няколко долара, майоре. Мисля, че половин милиард долара е по-точната цифра.

— Никога няма да доживеете да ги преброите, а още по-малко да ги изхарчите.

— И кой ще ме спре? Вие ли, майоре? Инспектор Закинтус ли? Или вероятно гръм ще ме удари, а?

— Все нещо от това.

— Втръсна ми да слушам глупостите му — намеси се Дариус. — Остави ме да го накарам да си плати за дързостта си. — Изключително грозното му лице беше потъмняло от злоба.

Пит никак не хареса израза му, никак. Едва ли не почувства как пръстът на Дариус се стегна около спусъка на лугера.

— Стига бе — заговори той бавно, — да ме убиеш в момента няма да е спортсменско. Единайсетте ми минути още не са изтекли. — Всъщност Пит имаше чувството, че говори от часове.

Фон Тил помълча още няколко секунди, като въртеше между пръстите си цигарата. После каза:

— Едно нещо ме интересува, майоре. Защо отвлякохте племенницата ми?

По устните на Пит се появи плаха усмивка.

— Първо, тя не ви е племенница.

— Не… не е възможно да го знаете — заекна стъписан Дариус.

— Да, но го знам — отвърна равнодушно Пит. — За разлика от вас, Фон Тил, аз нямам информатор, и въпреки това го знам. Закинтус наистина се постара много, но планът му вещаеше провал още от самото начало. Той скрил истинската племенница на безопасно място някъде в Англия и намерил момиче, което много приличало на нея. Едва ли е било задължително двете да са съвършени двойнички, тъй като вие не сте били виждали истинската Тери от двайсет години. Закинтус също така внимателно планирал ваканцията на неговата Мата Хари да изглежда като невинно изненадващо гостуване на обичан роднина.

Дариус гледаше Фон Тил и масивната му челюст сякаш стриваше на прах откритието на Пит. Изражението на Фон Тил не се промени. Той просто бавно закима в знак на разбиране.

— Жалко — продължи Пит, — че всичко е отишло на вятъра. Вие не сте бил ни най-малко изненадан. Дариус се е погрижил за това. В случая сте имали два избора: или да разкриете момичето като измамничка и да я изгоните, или да играете играта и да я снабдявате с фалшива информация. Били сте в стихията си. Чувствали сте се като кукловод, дърпащ конците. Поставили сте младата жена и Дариус в двата края срещу Закинтус и Зино в средата.

— Неустоима ситуация — вметна Фон Тил, — съгласен ли сте?

— Не бихте пропуснали да се възползвате от нея — продължи спокойно Пит. — От пристигането на жената до момента, когато ние с Джордино я изнесохме от вилата, шофьорът ви не я е изпускал от очите си. Под прикритието на телохранител Вили се е залепял за нея като пиявица. Трябва да му е било забавно, особено когато е правила слънчеви бани на плажа. А нейната страст към плуването не е било нищо друго, освен начин да осъществи връзка със Закинтус. Това е била единствената й възможност да му предаде информация, при това напълно безполезна. Как ли сте се смели, знаейки, че тя поглъща всяка дума, с която сте я захранвали. После се случва нещо и Закинтус започва да помъдрява. Закъснявайки една сутрин за срещата, вероятно е зърнал спотайващия се в храсталаците Вили, който не откъсвал поглед от жената с бикини. Закинтус не е могъл да не се запита да не би Вили да е наблюдавал и предишните им срещи призори. Изведнъж прозрял, че добре обмисленият му план рухва. Излязло така, сякаш вие още веднъж сте го надхитрили.

— Ние можехме да спечелим отново предимство — процеди злобно през зъби Дариус, — ако не бяхте вие.

Пит сви рамене.

— На сцената непохватно излиза нашият герой, без да подозира, че ще бъде хванат, пребит и застрелян преди последното спускане на завесата. Животът ми щеше да бъде много по-прост, ако си бях останал в леглото онази сутрин, вместо да отида да плувам. Когато Тери ме откри, аз бях заспал на брега до линията на водата. Беше все още тъмно и тя по погрешка ме взе за Закинтус, мислейки, че някой от хората ви го е убил. Едва не изпадна в шок, когато безжизненото ми на вид тяло изведнъж се изправи и подхвана непринуден разговор.

1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 101
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)