Средиземноморският храст

— В такъв случай вие ще изтърпите наказание за двама.

Дариус се усмихна доволно, после свали оръжието си и спокойно изстреля куршум в крака на Пит. Изстрелът отекна в скалната пещера. Ударът отхвърли Пит две крачки настрани и назад. Въпреки това обаче успя да се задържи на крака. Деветмилиметровият куршум мина през плътта на бедрото му, на косъм от костта, и остави червеникава дупчица на входа и малко по-голяма на изхода. Парещото усещане бързо премина и кракът му стана безчувствен, но той беше сигурен, че много скоро ще последва и болката.

— Стига, Дариус — смъмри го Фон Тил, — нека не проявяваме жестокост. Имаме по-важни неща да разрешаваме, преди да си начесал крастата да си отмъстиш. Моите извинения, майоре, но трябва да признаете, че вината си е изцяло ваша. Заради вашия тъй добре премерен ритник в едно толкова деликатно място Дариус ще има да куца поне още две седмици.

— Съжалявам само, че не го ритнах два пъти по-силно — процеди Пит през стиснати зъби.

Фон Тил подмина забележката му и се обърна към другите мъже във водата.

— Пуснете водолазните си принадлежности на дъното, господа, а после се качете на палубата. Но по-бързо, защото нямаме никакво време за губене.

Томас повдигна маската си за лице и му хвърли убийствен поглед.

— Адски добре се чувстваме и тук.

Фон Тил сви рамене.

— Много добре. Изглежда, че имате нужда от стимул. — Той се обърна и извика към тъмната вътрешност на пещерата. — Ханс, осветлението!

Изведнъж редица от прожектори освети пещерата от тавана до водата. Сега Пит видя, че подводницата е закотвена до плаващ док, който започваше от входа на тунела и беше издаден на шейсет метра навън над водата като изплезен огромен дървен език. В тази вътрешна кухина сводестият таван беше много по-нисък от този на външната, но хоризонталната му площ беше няколко пъти по-широка, в квадратни метри се доближаваше до размерите на футболно игрище. Покрай дясната стена, върху надвиснала скална тераса, стояха като замръзнали петима мъже, стиснали в ръце картечни пистолети. Пит забеляза, че всички носеха същите униформи, с каквато беше облечен и шофьорът на Фон Тил. Оръжията им бяха насочени право към мъжете във водата.

— Най-добре е да направите каквото ви се казва — посъветва хората си Пит.

Мъглата се върна, но яркото осветление я намаляваше до минимум и осуетяваше всяка възможност за бягство. Спенсър и Хърсонг първи се качиха на подводницата, последваха ги Найт и Томас. Удсън, както обикновено, се качи последен, държейки камерата си с явно пренебрежение към заповедта на Фон Тил.

Найт помогна на Пит да свали бутилката си под налягане.

— Позволете ми да видя крака ви, сър — каза той и внимателно настани Пит да седне на палубата. После свали оловните тежести от колана си и завърза найлоновата им лента около раната му, за да спре кървенето. — Излиза, че всеки път, когато ви погледна, вие все кървите отнякъде — отбеляза усмихнат Найт.