Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
Стиснал накрайника на регулатора за дишане между зъбите си, Пит се извъртя и погледна в посока на отдалечаващия се кораб, за да види как са се гмурнали другите. На въздишката му на облекчение отвърна съскането на мехурчетата, излизащи от регулатора. Слава богу, всички бяха там в група: Найт, Томас, Спенсър и Хърсонг. Единствено Удсън изоставаше на пет-шест метра зад тях.
Видимостта беше удивителна. Дългите моравочервени пипала на една отровна медуза се виждаха съвсем ясно от близо двайсет и пет метра разстояние. Две грозни на вид риби с безлюспести тела в яркожълто и синьо плуваха мързеливо на дъното. Това беше потаен свят, беззвучен свят, обитаван от причудливи на вид създания, и украсен с изящна фантазия от форми и цветове, които трудно можеха да се опишат с думи. Беше също и свят на тайнственост и опасност, охраняван от зловеща редица от оръжия, като се почнеше от хищните зъби на акулите, та се стигнеше до някои малки и невинни на вид, но смъртоносни риби; интригуваща комбинация от неземна красота и постоянна заплаха.
Без да чака първите признаци на дискомфорт, Пит започна да изравнява въздушното налягане във вътрешните си уши с водното. Когато ушите му изпукаха, той бавно се гмурна към великолепната морска гледка под себе си и се превърна в част от нея.
На около девет метра дълбочина водата стана мека смесица от синьо и зелено. На петнайсет метра той зае хоризонтално положение и започна да изследва дъното. То беше лишено от морска растителност и скали — същинска пустиня, където миниатюрни пясъчни дюни криволичеха във вид на прекъснати малки вълни. Тук нямаше почти никакъв живот.
Точно осем минути след напускането им на кораба, дъното започна да се издига полегато и водата стана леко мътна от движението на вълните на повърхността. Една скална формация, покрита с полюшваща се морска трева се появи в мрака напред. После изведнъж те се озоваха в основата на съвършено отвесна скала, която се издигаше под 90-градусов ъгъл и върхът й се губеше някъде над огледалната повърхност. Подобно на капитан Немо и спътниците му, Пит направи знак на групата си да се разпръсне и търси подводна пещера.
Не минаха и пет минути и Удсън, който се бе отдалечил на трийсетина метра в десния периметър, я откри пръв. Сигнализира на Пит и останалите, като зачука с нож по бутилката си под налягане, после ги повика с ръка да се приближат и заплуват покрай северното лице на скалата до едно място в нея, обрасло с водорасли. Тогава и Пит го видя — беше черен, зловещ на вид отвор, на три и половина метра под повърхността. Размерът му беше съвършен — напълно достатъчен, за да приюти подводница, та дори и цял локомотив. Всички увиснаха в чистата вода около пещерния вход и се вторачиха в него, като от време на време си разменяха погледи.
Пит се размърда пръв и влезе в дупката. След няколкото замаха на белеещите му се пети, той изчезна напълно от поглед, погълнат от зеещата кухина.
Той леко риташе с плавници и се оставяше предимно на вълните да го избутват навътре в тунела. Яркото синьо-зелено на осветеното от слънцето море бързо се превърна в тъмното синеене на здрача. Отначало Пит не виждаше нищо, но очите му скоро привикнаха на тъмната вътрешност и той започна да различава подробности от заобикалящата го среда.
По стените на тунела би трябвало да има полепнал разнообразен морски свят — подтичващи раци, прилепващи се мънички ракообразни животинки и миди или пълзящи лобстери, които се прокрадват тайно в търсене на вкусни мекотели с черупки. Но нищо от това нямаше. Празните каменни стени бяха покрити единствено с червеникава субстанция, която размътваше водата всеки път, когато Пит докоснеше гладкия неестествен материал. Той се обърна по гръб и огледа сводестия таван, като наблюдаваше с интерес как излизащите мехурчета се издигат към тавана и се лутат там като диря от живак, търсеща пролука, за да излезе от стъкълцето си.
Внезапно покривът зави под ъгъл нагоре и Пит подаде глава над повърхността. Огледа се наоколо, но не видя нищо — всичко бе забулено от сив облак мъгла. Учуден, той се потопи отново под водата, отгласна се и след около три метра застана успоредно на дъното. Под него един цилиндричен сноп от кобалтовосиня светлина проникваше откъм тунела. Водата беше прозрачна като въздуха. Пит виждаше ясно всяка пукнатина и ъгълче на потопената част от кухината.
Аквариум — само така можеше да определи Пит това място. Но тъй като нямаше никъде отвори в стената, кухината спокойно можеше да мине за главен резервоар на някой град в Калифорния. Всъщност това съвсем не можеше да се нарече тунел — тук гъмжеше от морски обитатели — лобстери, раци, стриди, всякакви мекотели с черупки, дори гъсти кафяви водорасли се виждаха в изобилие. Имаше също и едно скитащо стадо пъстроцветни риби. Една от тях хвана окото на Пит, но преди той да успее да се приближи, тя забеляза движението му и се шмугна в една безопасна цепнатина.