Средиземноморският храст

— Следващия път подвикни нещо за секса — подметна шеговито Спенсър.

— Няма да има полза — изсумтя Удсън. — Така или иначе никой от вас не знае какво значи това.

Пит се усмихна и се отдалечи, след това се преви надве и се стрелна към дъното като пикиращ самолет. Другите го последваха на разстояние три метра един от друг.

Гората от изкуствени кафяви водорасли беше гъста и почти непроходима. Тънките клонки се издигаха от дъното до повърхността и се разширяваха нагоре във вид на разперено покривало. Хърсонг се оказа прав — това наистина беше произведение на изкуството. Дори на една ръка разстояние Пит не можеше да различи синтетичното творение от истинското. Той извади ножа си и започна да срязва полюшващите се кафяви стебла, за да си проправи път през тях. Спирайки се от време на време само за да махне оплелите се в апарата му за дишане водорасли, най-накрая той навлезе в друг тунел — по-широк от първия и много по-къс. След няколко ритания в посока нагоре Пит подаде глава над повърхността в друга кухина и веднага бе обгърнат от безкрайна бяла мъгла. През минута-две плясък на подаваща се над водата глава известяваше пристигането на всеки следващ член от групата.

— Видяхте ли нещо? — Гласът беше на Спенсър.

— Още не — отвърна Пит.

Погледът му механически пробяга по влажния мрак. Стори му се, че вижда нещо, нещо, повече въображаемо, отколкото истинско. Постепенно различи тъмното очертание, което се показа от мъглата. После изведнъж го видя ясно — беше гладък, черен, метален корпус на подводница. Пит извади накрайника на регулатора от устата си, оттласна се до подводния съд и хващайки се за предните носови плоскости, се качи на палубата.

Съзнанието му бе погълнато от подводницата. Най-малко десет пъти се беше запитвал как ли ще реагира, какво ли ще почувства, когато най-накрая докосне подводния съд за превозване на хероин. Въодушевление, че се е оказал прав, както и още нещо. Гняв и отвращение го обляха. Ако тези стоманени листове можеха да говорят, какви ли коварни приказки щяха да разправят?

— Моля, сложете харпуна си върху палубата и останете неподвижен на мястото си. — Гласът зад Пит беше твърд, както и цевта на забитото в гърба му оръжие. Той бавно пусна харпуна си на мократа палуба. — Така. А сега наредете на хората си да пуснат оръжията си на дъното. И без хитрувания. Една хвърлена във водата граната е в състояние да превърне плувеца в грозна пихтиеста маса.

Пит кимна на петимата, подали глави над повърхността.

— Нали чухте. Хвърлете харпуните… и ножовете си. Излишно е да настройваме срещу себе си тия добри хора. Съжалявам, приятели, изглежда, че се издъних.

Какво друго можеше да им каже. Пит беше въвлякъл петимата мъже в капан, от който вероятно никога нямаше да могат да излязат. Всичките му чувства го напуснаха, сега имаше представа единствено за времето. Пит побърза да вдигне ръце над главата си и бавно се обърна.