Средиземноморският храст

— Както несъмнено ви е уведомил Дариус — продължи Пит, — в момента инспектор Закинтус и Управлението за борба срещу наркотиците си губят времето и усилията да подготвят капан за кораба, когато той стигне в Чикаго. Тръпки ме побиват, като си помисля, че те няма да открият нищо, освен екипаж с усмивки на актьори и трюмове, пълни само с какао от Цейлон.

Пит замълча и измести тупкащия си от болка крак в по-удобно положение. Той забеляза, че Найт и Томас бяха влезли при Удсън в трюма. После продължи:

— Трябва да е огромно задоволство да знаеш, че Интерпол се е хванал на въдицата ви. Хората нямат и представа, че подводницата и хероинът са били свалени снощи тук, за да бъдат прехвърлени на следващия кораб на „Минерва лайнс“, който мине оттук. Който, между другото, трябва да бъде „Куин Джокаста“, пътуващ за Ню Орлиънс с товар от турски тютюн и ще пусне котва на една морска миля от брега след около десет минути. Именно затова сте изплашен, Фон Тил. Времето ви притиска и вие трябва да рискувате при евентуална среща с кораба ви посред бял ден.

— Имате силно развито въображение — отбеляза пренебрежително Фон Тил, но бръчките на загриженост по лицето на възрастния германец не останаха незабелязани от Пит. — Не можете по никакъв начин да докажете безумната си теория.

Пит подмина думите му и каза:

— Защо да се притеснявам? При всички случаи ще умра след броени минути.

— Поздравявам ви, майоре, имате много аналитичен ум. Не виждам защо да не призная, че сте прав във всичко, което казахте, с изключение на едно: „Куин Джокаста“ няма да акостира в Ню Орлиънс. В последния момент той ще се отклони от курса си в посока Галвестън, Тексас.

Тримата мъже на другата подводница бяха свалили оръжията от „Албатрос“ и тайнствено изчезнаха от поглед. Хърсонг подаде през люка един сандък на Спенсър, който също изчезна в корпуса при Томас, Найт и Удсън. Пит побърза да заговори отново. Сега му беше нужна всяка секунда.

— Още един въпрос, преди Дариус да се вживее в задачата си. От любезност не можете да ми откажете.

Дариус стоеше на мястото си с лице, изразяващо готовност да убива. Приличаше на садистично дете в час по биология, което няма търпение да направи дисекция на жаба.

— Много добре, майоре — каза Фон Тил разговорливо. — Питайте.

— Как ще бъде разпространен кокаинът, след като се разтовари в Галвестън?

Фон Тил се усмихна.

— Една от по-малко известните ми рисковани работи е малка флотилия от рибарски лодки. Финансово не е изгодна, признавам, но от време на време е много удобна. В момента моите лодки са хвърлили мрежи в Мексиканския залив и чакат да им дам сигнал. Когато го получат, те ще вдигнат мрежите и ще пристигнат в пристанището по същото време, когато пристигне и „Куин Джокаста“. Останалото е просто: корабът освобождава подводницата, която на свой ред ще бъде закарана от рибарските лодки до една консервна фабрика. Тогава товарът ще бъде свален и хероинът ще бъде затворен в консервени кутии с етикети за котешка храна. Трябва да ви кажа, че е смешно всичкият този прах да бъде доставен до всеки един от петдесетте ви щата в консервени кутии с етикети за котешка храна. Шегата е за сметка на Управлението за борба срещу наркотиците. Когато подозрението им нарасне, ще е станало много късно. Хероинът вече ще е пристигнал и грижливо скрит където трябва. Ще признаете ли, майоре, че мисълта цялото това количество хероин да се смърка, поглъща или инжектира от милиони ваши сънародници, ще разтърси високите морални американски стандарти?