Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
Пит се беше загледал за известно време в пленителната гледка, когато една ръка го хвана за глезена. Той се стресна и обърна. Беше Кен Найт, който му сочеше нагоре към повърхността. Пит кимна и заплува нагоре. И над повърхността го посрещна гъста мъгла.
Пит махна накрайника на регулатора от устата си и попита:
— Какво според вас е това? — Скалните стени увеличиха силата на гласа му.
— Доста често срещано явление — отвърна също гръмогласно Найт. — Всеки път, когато вълна се разбие във входа отвън, силата минава като бутало през тунела и сгъстява вече затворения в пещерата въздух. Когато налягането отслабне, разширеният овлажнен въздух се охлажда и кондензира в лека мъгла. — Найт млъкна, за да издуха парченце слуз от носа си. — Вълните прииждат една след друга през интервал от дванайсетина секунди, така че мъглата би трябвало да се разнесе всеки момент.
Още не се бе доизказал и мъглата изчезна, разкривайки мрачна кухина, чийто сводест таван се издигаше на близо двайсет метра височина. Това беше просто една залята от вода пещера и нищо повече; в нея нямаше никакви следи от съоръжения. Пит изпита чувството, че е влязъл в изоставена катедрала, чиито островърхи кули стърчаха разрушени след обстрел през Първата световна война или след въздушна бомбардировка през Втората световна война. Стените бяха напукани, а разбитите в подножието си скали създаваха впечатлението, че всеки момент ще стане поредното свличане. След малко мъглата закри всичко.
През краткото време преди това, в което Пит успя да огледа кухината, той не усети нищо освен пъплещия страх на съмняващия се в себе си човек. После го скова отказът му да повярва на очите си и накрая го изпълни съжалението, че е изпортил работата.
— Не може да бъде! — смотолеви той. — Просто не може да бъде! — и заудря гневно водата със стиснатия юмрук на свободната си ръка. — Тази кухина трябва да е базата за действие на Фон Тил! Бог да ни е на помощ за кашата, която лично аз забърках.
— Аз все още съм на ваша страна, майоре — каза Найт и го потупа по рамото. — Геологията подкрепя вашето интуитивно чувство. Тази кухина ми се струва най-логичното място.
— Но тя няма излаз. Освен тунела, отникъде другаде няма излаз.
— Видях една скална тераса в дъното на кухината. Ако искате, мога да…
— Няма време — прекъсна го нетърпеливо Пит. — Трябва час по-скоро да излезем оттук и да продължим да търсим.
— Извинете, майоре! — ненадейно появилият се Хърсонг хвана Пит за ръката и го изненада. — Открих нещо, което може да представлява интерес.
В този момент мъглата отново се разпръсна и разкри особеното изражение на Хърсонг, което направи впечатление на Пит. Той се усмихна на дългурестия ботаник.
— Добре, Хърсонг, казвайте, но по-бързо, че почти не ни остана време за лекция относно морската флора.
— Може и да не ви се вярва, но точно това имах предвид — усмихна му се в отговор Хърсонг и блестящите капчици вода проблясваха в рижата му брада. — Кажете ми, забелязахте ли растението макроцистис пирифера на стената срещу тунела?
— Сигурно щях да му обърна внимание, ако знаех за какво говорите.
— Макроцистис пирифера е кафяво водорасло от семейство феофита, по-известно като „келп“.
Пит го гледаше, осмисляйки думите му, и го остави да продължи.
— Онова, до което се свежда всичко, майоре, е, че точно този вид келп вирее само покрай Тихоокеанското крайбрежие на Съединените щати. Температурата на водата в тази част на Средиземно море е прекалено висока за неговото оцеляване. На всичкото отгоре келпът, подобно на неговите сухоземни братовчеди, има нужда от слънце, за да позволи протичането на процеса на фотосинтезата. Не мога да си представя как келпът може да вирее в подводна кухина. Не, това е направо невъзможно.
— Но ако не е келп, какво е тогава?
Мъглата се върна и Пит не виждаше вече лицето на Хърсонг, чуваше само кънтящия му глас.
— Това е изкуство, майоре, чисто изкуство. Няма съмнение, че става дума за най-сполучливото копие на макроцистис пирифера, което съм виждал.