Средиземноморският храст

Вълната на болка отново го обля и той хвана крака си, за да го успокои. Насили се да продължи и думите му с мъка излизаха през стиснатите му зъби.

— Нещо много, много се е объркало, помислила си е тя. Закинтус го няма, и вместо него — някакъв напълно непознат, който очевидно не знае изобщо какво става… Добавете към това смайващото съвпадение с външен човек, плуващ случайно край този пуст плаж в четири часа сутринта, и ето ви една объркана млада жена. Но едно нещо й признавам — тя има бърза мисъл. Като взема предвид обстоятелствата, жената се хваща за единственото заключение, че аз вероятно работя за вас, Фон Тил. Тогава тя започва да ми разказва добре заучената си биография и ме кани на вечеря във вилата, очаквайки да ви хвърли предизвикателство, като най-невинно ви запознае с ваш наемник.

Фон Тил се усмихна.

— Само че вие сам си надробихте попарата, уважаеми Пит, с нелепата измислица, че сте боклукчия. Тя всъщност не ви повярва, но колкото и да е странно, аз — да.

— Не е чак толкова странно — каза Пит. — Никой обучен агент с достатъчно ум в главата не би използвал толкова евтино прикритие като това. Вие сте го знаели. Освен това не сте имали причина за страх. Дариус не ви е предупредил за опасност. Това наистина беше шега от моя страна, шега с доста болезнени резултати.

Пит замълча и нагласи превръзката, покриваща раната му.

— Когато онази вечер се появих на прага ви с майорските нашивки във формата на дъбови листа, вие веднага решихте, че съм един от агентите на Закинтус, който се е включил в играта без знанието на Дариус. Неволно аз налях масло в огъня на подозренията ви, като ви обвиних, че сте подбудител на въздушното нападение над Брейди Фийлд. Започнах да ставам опасен, прекалено опасен за вас, Фон Тил. Вашето разрешение беше да поемете ролята на Худини и да ме унищожите. Рискът от разкриване беше малък, разчитахте на това, че тялото ми, или онова, което ще е останало от него, никога няма да бъде открито в лабиринта. Дотогава жената щеше да е осъзнала, че е направила ужасна грешка. Аз всъщност съм бил един невинен страничен наблюдател, който всъщност случайно е плувал край същия онзи плаж в четири часа сутринта. Щеше да е прекалено късно — белята щеше да е сторена. И тя не е могла да направи нищо друго, освен да стои безпомощна и да си държи устата затворена, докато вие се отървете от мен.