Без теб

Марк не помръдна.

– Хайде, Витрал, ела с мен. Уверявам те, че ще ти е интересно.

В края на краищата, защо пък не...

Възбудена като хлапачка, Малвина дьо Карвил тръгна отново по алеята, отвори дъбовата врата, пресече коридора и се изкачи по стълбището от диво черешово дърво. Заинтригуван, Марк я следваше по петите. Като пристигнаха на първия етаж, Малвина се обърна, сложи пръст върху устните си и каза почти шепнешком:

– Вдясно е стаята ми. Не си прави илюзии, няма да ти я покажа. Вляво е стаята на Лиз-Роз, така че, последвай ме.

Марк се приближи. И отново в присъствието на Малвина не усещаше никакъв симптом, че предстои опасност, и никакъв признак, че ще му прилошее.

Малвина бутна вратата.

Смаяният Марк видя прекрасна стая за малко момиченце. Нищо не липсваше. Малко розово легло, обсипано с панделки и пискюли, пердета с щамповани върху тях жирафи, чиито глави докосваха тавана, а краката – пода, оранжева хавлиена кърпа, поставена върху дъбова маса за повиване. В стаята имаше и гардеробче с изрисувани цветя в пастелни тонове, върху една етажерка бяха наредени музикална кутия, нощна лампичка и плюшени играчки – син слон, тигър, сиво-бяло зайче, а върху килима бяха натрупани още играчки – бебешка кошара с дрънкалки, малко слонче, парцалени палячовци...

Марк имаше само едно желание – да се махне от тази къща, пълна с побъркани хора, но краката му не го слушаха, сякаш гласът на Малвина бе обвил около тях невидимо въже, подръпвано от небесен ангел.

– Маминка обзаведе тази детска стая преди осемнадесет години за пристигането на Лиз-Роз от Турция. Оттогава продължават да я поддържат, в случай че Лиз-Роз се върне. Разбираш, нали? Тя може да се върне всеки миг!

Малвина се втурна в стаята пъргаво, прескачайки играчките по пода. После отвори гардеробчето. Полиците му бяха препълнени с дрешки – всякакви по големина рокли, шапки, прекрасни малки обувчици. Едно малко розово боне, обшито с кожичка, падна на земята.

Малвина се обърна към Марк закачливо и продължи да говори тихо, с оживление, като момиченце, което показва къщата си за кукли на някой възрастен:

– Сега аз подреждам тук, аз чистя. Сигурна съм, че ако я оставя да се разпорежда, маминка ще изхвърли всичко това. Разбираш ли – ще изхвърли всичко на боклука! Разбираш, сигурна съм, че разбираш. Знам, че сега Лиз-Роз е голяма, но все пак, когато се върне и открие стаята си, играчките, дрехите, това ще ѝ достави удоволствие, нали?

Марк отстъпи малко назад, но не излезе от стаята. В душата му нахлуха противоречиви чувства.

– Виждаш ли, Витрал? Кажи, че разбираш! Ще влезеш ли?! Държиш ли на Лиз-Роз, или не?

Въпреки волята си Марк пристъпи напред.

– Виж, тук са дори подаръците ѝ!

Марк усети, че неразположението му расте. Чувстваше се много зле. Беше се озовал в лоша приказка и разговаряше с жената – сериен убиец, от щанда за играчки на голям детски магазин.