Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Нали сещаш, тук, в Стокхолм, „Ханделсбанк“ на площад „Карлаплан“, да? Близо до булевард „Валхалавеген“ и оттам бързо до летище „Арланда“. Но банкови ключалки много трудни.
Умника сви рамене, за да демонстрира съчувствие.
– Този тип ключалки изобщо не ми е познат.
Не искаше да се забърква с югославската мафия, така че след този разговор се държеше на разстояние от Юро, когато бяха на разходка на двора. Но забеляза, че югославянинът вербуваше и други затворници, включително и един бивш банков служител, от когото се опита да изкопчи информация. Мъжът очакваше присъдата си за финансови престъпления, защото беше източвал банкови сметки в продължение на много години, преди жена му да го издаде.
Една седмица по-късно прехвърлиха югославянина от „Солентуна“ и Умника въздъхна с облекчение. Юро проявяваше прекалено голям интерес към него и Умника се беше принудил да се преструва на по-глупав, отколкото е. Както обичаше да казва той: „Който мълчи, научава; който говори, се издава“. Във всеки случай беше разбрал нещо – Юро и неговите приятели извън затвора бяха планирали голям банков обир.
– Понякога хващат, но не опасно. Само малко почивка в затвор. А после прибира пари – беше му обяснил югославянинът.
Умника продължи да разсъждава за това и се почуди дали не може да възприеме същото отношение към живота, но да го доразвие. Да прескочи фазата на престъпленията и направо да забогатее. В крайна сметка това би било най-доброто възможно решение – но все още не беше наясно как да го постигне. За това му трябваше Марта. Двамата заедно щяха да успеят да измислят нещо.
44.
– Защо си в „Хинзеберг“? Такива като теб трябва да са в старческия дом.
Марта рязко се обърна. Беше в кухнята и току-що си наля чаша мляко, когато някакво момиче с разрошена коса, тънки устни и остър нос влезе в стаята. Изглеждаше на трийсет и няколко години, дъвчеше дъвка с отворена уста и държеше ръцете си демонстративно изпънати от двете страни на тялото. „Какво посрещане само – помисли си Марта. – Можеше поне да се опита да се престори на вежлива.“
– Старчески дом, как не. Да не съм динозавър. Ако бях, нямаше да стоя и да те гледам, а отдавна щях да съм те настъпила.
Клепачите на момичето потрепнаха.
– А, добре – ти си от отворените. Внимавай. Не забравяй, че ти е за пръв път. А аз вече съм лежала в кафеза.
„Лежала в кафеза“? Марта се замисли какво трябваше да означава това. Сигурно, че момичето вече беше посещавало затвора и друг път.
– Няма нужда да ми говориш за кафеза. Нищо не ти пречи да се държиш вежливо с новите затворнички – каза Марта.
Тя отпи голяма глътка мляко и остави чашата на умивалника.
– Между другото казвам се Марта Андерсон.
Момичето продължи да дъвче дъвката си.
– За какво си?
– Обир – отговори Марта.
– Честно? Затова ли пиеш мляко – за да имаш сили за следващия си обир? Крава с крава!
Двете млади момичета, които бяха влезли в кухнята междувременно, се разсмяха. Марта погледна с ъгълчето на окото си към надзирателя зад стъклото на една от стените и се зачуди дали ги чуваше оттам. Погледът на момичето с дъвката беше суров и празен. „Сигурно тя е шефката тук“, помисли си Марта, която вече беше проучила как стоят нещата в „Хинзеберг“. Беше чувала, че някои от затворниците командват останалите. Дори надзирателите й бяха обяснили, че има някои неписани правила, които е най-добре да се спазват.
– Крава ли ме нарече току-що? – възкликна Марта.
Момичето с дъвката кимна.
– Ако още веднъж ме наречеш крава, ще ти пъхна този бастун там, където слънце не огрява! Ето, вече си предупредена.
Настъпи мълчание, после двете момичета тихо се разкикотиха. Затворничката с дъвката заплашително пристъпи напред.
– Слушай, изкуфял прилеп такъв. Внимавай какво правиш, иначе следващия път на душовете лицето ти може да се запознае с юмрука ми.
– На душовете? – каза Марта.
Явно й пролича, че не беше разбрала какво имаше предвид момичето.
– Там разрешаваме всички проблеми. Стените са изолирани и няма прозорци.
– А, да, вярно – каза Марта. – Значи така.
Вече беше разбрала накъде бие момичето. Тя смени тактиката и реши да опита с по-дружелюбен подход.
– Искаш ли? – попита и протегна кутията с мляко към нея.
– Сигурно се шегуваш!
– А ти защо си тук?
– Убийство и грабеж.