Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Марта едва не се задави с млякото си и се разкашля.
– И кого си обрала пък ти? – попита момичето с дъвката.
– О, бяха картини. От Националния музей – Марта сви рамене, все едно това не беше нищо особено.
– А, обирът в музея. Четох за това. Картините все още ли ги няма?
Марта кимна.
– Да, точно така. Изчезнаха безследно.
– Да, бе, да. Къде ги скрихте? Няма да те издам.
– Нито ние, нито полицията знае къде са.
– Няма да се хвана на това. Хайде, кажи ми! Тук всички се държим една за друга, не разбираш ли? Ако не споделяш с останалите...
Момичето взе чашата на Марта и изля млякото в умивалника.
– Обирът беше успешен, но после... не всичко се получи идеално – обясни Марта и отново си напълни чашата.
– Много си отворена, а? Тук има много хора, които обират пенсионери. Момичета, които специално се занимават с такива като теб. Нека да ти дам един съвет: успокой се малко.
Момичето с дъвката отново взе чашата на Марта и я изля в умивалника.
– А, и още нещо. Тъй като си на преклонна възраст, не те искаме в работилницата. Можеш да се занимаваш с общи неща. Ние започваме работа в осем, така че до седем трябва да си готова със закуската.
– Надзирателите – имам предвид куките – решават тези неща – каза Марта.
– Те са едно, а ние сме друго. Всеки, който влиза в клетката на куките и се оплаква, не е от нас. Разбра ли? Иначе ще си го получиш на душовете.
– Ти си ужасна – измърмори Марта.
– Само защото си почти труп, това не означава, че няма да те запозная с юмрука си.
Погледът на момичето с дъвката беше леден като Северния полюс.
Марта се прокашля.
– Добре, значи утре в седем сутринта е време за закуска. Ще се видим тогава.
Марта излезе от кухнята с високо вдигната глава и забеляза с ъгълчето на окото си, че момичето се усмихва самодоволно. Веднага й стана ясно, че действителността в затвора няма нищо общо с това, което беше гледала по телевизията и за което беше чела в криминалните си романи. За да оцелее тук, трябваше да се научи да балансира по ръба на бръснача.
45.
Алансон огледа склада и заяви:
– Ето така се прави. Почти нищо не остана.
На пода имаше една голяма котва и каса бира, а по лавиците бяха останали няколко рибарски мрежи, спасителни пояси и въдици – и нищо друго. Велосипедите ги нямаше, както и мотопедите и двата скутера за сняг.
– Освен това ни платиха в евро, както искахме – каза Янсон. – Детските велосипеди и тези с десет скорости се продаваха като топъл хляб. Естонците останаха много доволни.
– Да, и мотопедите също се продадоха добре – добави Алансон. – Сега вече имаме свободно място. Какво ще кажеш да започнем нещо ново? Велосипеди и мотопеди например?
– Мисля, че си прав. Можем да започнем още в събота?
– През почивните дни не съм на работа и мисля да отида на гости на мама в старческия дом. Тогава е рожденият й ден. Но след това...
– Дявол да го вземе, нали не смяташ да ходиш на гости на майка си в четири часа сутринта? – ухили се подигравателно Янсон.
– Не, не – каза Алансон и сведе поглед.
Винаги му се подиграваха, че толкова често ходи при майка си. Но той беше привързан към нея, а тя много се радваше всеки път, когато я посети – въпреки че обикновено забравяше, че е идвал, още в мига, в който излезеше през вратата.
– Ще остана малко при нея и после ще дойда при теб. Но трябва да й взема някакъв подарък. Не може всеки път да й нося шоколадови бонбони и цветя.
– Цветя? И без това ще получи цветя, но можеш да й занесеш това. Изглежда съвсем нова, а тук само ни пречи.
Янсон подритна черната пазарска количка, която бяха оставили върху палета.
– Пазарската количка? Но тя е прекалено възрастна, за да ходи на пазар.
– Не схващаш ли? Нека да си мисли, че може. Такива неща позволяват на по-старите хора да се почувстват малко по-млади. Освен това можеш да я напълниш с нещо хубаво.
Алансон хвърли критичен поглед на пазарската количка, но след това лицето му светна.
– Тя има адски много одеяла, които мъкне навсякъде със себе си. Персоналът от старческия дом винаги се оплаква от това. Сега ще може да си ги носи в пазарската количка.
– Точно така. Само не забравяй първо да извадиш старите вестници.
– Разбира се, но трябва да й взема още нещо – каза замислено Алансон, който не беше съвсем доволен.
– Нали каза, че в старческия дом вече не им сервират кекс и бисквити? Иди да купиш някакви луксозни кифли и кекс с пълнеж от крем. А така и така ще ходиш, можеш да вземеш нещо вкусно и за нас.