Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— Какво има? – попита отново тя.
— Висшите магове са в седалището ми. В подземната стая.
Дъхът й секна. Студена вълна заля тялото й.
— Защо?
Погледът на Акарин се съсредоточи в някаква точка отвъд стените на коридора.
— Лорлън...
Сония усети как стомахът й се свива. Дано Лорлън не е решил да хвърли Гилдията срещу Акарин. Нещо в изражението на лицето му накара напиращите въпроси да заседнат в гърлото й. Той усилено мислеше. Правеше трудни избори. Най-накрая, след продължително мълчание, си пое дълбоко дъх и бавно издиша.
— Оттук нататък всичко се променя – каза той и я погледна. – Трябва да правиш каквото ти казвам, независимо колко трудно ще ти се стори.
Гласът му бе тих и напрегнат. Тя кимна и се опита да потисне страха, който растеше в нея.
Акарин бавно се изкачи обратно по стълбите, докато лицето му не се изравни с нейното.
— Тази нощ е бил убит лорд Джолън, заедно с цялото му семейство и прислужниците, най-вероятно от жената, която ти току-що уби. Затова тя имаше пръстен и шал от Дома Сарил – трофеи, предполагам. Винара е намерила парче плат от мантията ми в ръката на Джолън – несъмнено отрязано от жената-ичани по време на първия ни сблъсък – и е усетила, че причина за смъртта им е черна магия. Някакъв свидетел е видял някой, облечен като мен, да напуска къщата с нож в ръка.
Той отмести поглед встрани.
— Чудя се как тази ичани се е сдобила с мантията ми и къде я е скрила...
Сония се втренчи в него.
— Значи Гилдията те смята за убиец.
— Обмислят тази възможност, да. Болкан правилно е преценил, че ако съм невинен, ще им сътруднича, а ако съм виновен, трябва незабавно да се изправят срещу мен. Тъкмо обмислях как да се справя I това и какво би трябвало да направиш и кажеш ти, когато ситуацията се промени.
Той замълча и въздъхна тежко.
— Болкан мъдро реши да ме изолира от теб и Такан. Изпрати куриер с новините за смъртта на Джолън и свика среща на Висшите магове. Когато разбра, че не съм в дома ми, той изпрати човек да те доведе. Не са обсъждали какво ще правят, ако теб също те няма, затова предполагам че ще го сторят сега и аз ще го подслушам чрез Лорлън. Но той като че ли вече има план. – Акарин се намръщи. – Естествено, че ще има.
Сония поклати глава.
— Всичко това се случи докато се връщахме, нали?
Акарин кимна.
— Но не можех да кажа нищо в присъствието на нашия водач.
— И какво направи Болкан?
— Върна се в седалището ми и го претърси.
Сония изтръпна при мисълта за книгите и предметите, които Болкан щеше да открие в подземната стая.
— Ох!
— Да. Ох. Първоначално не отидоха в подземието, но щом намериха книги за черната магия в твоята стая, решиха твърдо да претърсят всеки ъгъл.
Кръвта на Сония се вледени. Книги за черната магия. В нейната стая.
Те знаят.
Бъдещето, което си бе представяла, премина пред очите й.
Още две години обучение, после завършване, избор на дисциплина, може би Лечителство, за да може да помага на бедните, може би дори щеше да убеди краля да сложи край на Прочистването.
Но сега вече това нямаше да се случи. Никога.
Гилдията знаеше, че тя бе търсила познанието за черната магия. Наказанието за това бе изключване. А ако узнаеха, че вече се е обучила и е използвала черната магия, за да убива...
Но тя бе направила всичко това и бе рискувала бъдещето си за добро. Ако ичаните ги нападнеха, така или иначе нямаше да завърши Университета и да спре Прочистването.
„Ротан ще бъде много, много разочарован”.
Тя с усилие прогони тази мисъл. Трябваше да помисли. След като Гилдията вече знаеше, как трябваше да постъпят? Как да продължат борбата срещу ичаните?
Беше ясно, че не могат да се върнат в Гилдията. Трябваше да се крият в града. Щеше да е трудно, но не и невъзможно. Акарин познаваше крадците. Сония също имаше някои полезни връзки. Тя вдигна поглед към него.
— Какво ще правим сега?
Той погледна надолу към стъпалата.
— Връщаме се.
Тя го зяпна изненадано.
— В Гилдията?
— Да. Ще им разкажем за ичаните.
Сърцето й подскочи.
— Нали каза, че няма да ти повярват.
— Все още смятам така. Но трябва да им дам шанс.
— Ами ако не ти повярват?
Погледът на Акарин се разколеба. Той наведе глава.
— Съжалявам, че те намесих в това, Сония. Ако успея, ще те защитя от най-страшното.
Тя затаи дъх и изруга на ум.
— Не се извинявай – рече твърдо тя. – Решението беше мое. Знаех какви са рисковете. Кажи ми какво трябва да се направи и аз ще го направя.