Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Кой друг ще се очаква да стигне чак дотук пеша, освен ако не му провърви необикновено, милорд Генруса?
— Виждам, че няма смисъл да говориш разумно на сантименталния, мастер Феруайт. Мислех си, че вие от Емберлен, дето целувате парите, сте много по-безжалостни.
— Безжалостни може би, — но не и вулгарни.
— Внимавайте как се изразявате, мастер Феруайт. Исках да разменим няколко думи, защото изпитвах искрено любопитство на какво се дължи настроението ви; мисля, че вече разбирам в какво се корени то. Един съвет… Салон Курбо може би не е най-доброто място да таите подобно негодувание.
— Моите занимания тук… скоро ще приключат.
— И толкова по-добре. Но може би заниманията ви с Увеселителната война ще бъдат прекратени още по-скоро.
Не съм единственият, заинтересувал се от вас. Стражите на лейди Салджеска са… чувствителни към недоволството. Не само на арената, а и над нея.
„Мога да те оставя да ревеш без пукнат грош — прошепна гласът в мислите на Локи. — Мога да те накарам да си залагаш нощните гърнета, за да се опазиш от кредиторите да не ти прережат гърлото.“
— Простете ми, милорд. Приемам много сериозно думите ви — смънка Локи. — Съмнявам се… че ще обезпокоя отново някого тук.
7
На сутринта на деветия ден от пребиваването на Локи в Салон Курбо Бомонден довършиха столовете му.
— Изглеждат великолепно= — Локи прокара леко пръсти по лакираното дърво и кожената тапицерия. — Чудесни са, толкова чудесни, каквито с основание се надявах да са. А… допълненията?
— Вградени са според вашите указания, мастер Феруайт. Стриктно по вашите указания. — Лаурис стоеше до баща си в работилницата на Бомонден, докато десетгодишната Парнела се мъчеше да свари чай на алхимичната печка, поставена върху една маса в ъгъла, затрупана с инструменти с неизвестно предназначение и полупразни гърнета с дърводелски масла. Локи си отбеляза наум, че трябва да помирисва много внимателно всеки поднесен му чай, преди да го изпие.
— Всички вие сте надминали себе си.
— Ние бяхме… ъъ… вдъхновени финансово, мастер Феруайт — рече по-голямата Бомонден.
— Аз обичам да майсторя смахнати неща — додаде Парнела от ъгъла.
— Хе… Да, предполагам, че попадат под това определение. — Локи се вгледа в гарнитурата от четири еднакви стола и въздъхна полуоблекчено, полураздразнително. — Е, добре. Ако бъдете така любезни да ги подготвите за превоз, ще асма две карети и днес следобед ще потегля.
— Толкова ли бързате да заминете?
— Надявам се да ми простите, ако ви кажа, че всеки ненужен миг, прекаран от мен на това място, ще ми е в тежест. Салон Курбо не ми понася. — Локи извади кожена кесия от джоба на палтото си и я подхвърли на майстор Бомонден. — Двайсет солария отгоре. За мълчанието ви и ай това, че тези столове никога не са съществували. Ясно ли е?
— Аз… ами, убеден съм, че можем да изпълним молбата ви… Трябва да кажа, че вашата щедрост е…
— Тема, която не е нужно да се обсъжда повече. А сега ме поглезете. Съвсем скоро ще си тръгна.
„Значи това е всичко — обади се гласът в мислите му. — Придържай се към плана. Зарежи всичко това и не предприемай нищо, и ме върни в Тал Верар с подвита опашка.“
И докато двамата с Джийн печелеха богатства за сметки на Рекин и с измама се изкачваха нагоре по разкошните етажи на Кулата на греха, на каменната арена на лейди Салджеска щяха да продължават да изпълняват присъдите и лицата на зрителите щяха да са едни и същи, ден след ден. Деца, късащи крилата на насекоми, за да се посмеят как се мятат и кървят… и от време на време смачкват по някое с крак.
— Крадците преуспяват — измърмори Локи тихичко. После затегна шаловете на врата си и се подготви да поръча киретите. Стомахът му се свиваше.
Пета глава
По механичната река
1
Сандъкът за превоз със стъкло отпред отново изскочи от водопада на Мон Магистерия и се шмугна на мястото си в двореца. Водата свистеше в железните тръби, високите порти отзад се затръшнаха и прислугата отвори портите на Локи, Джийн и Мерейн.
Дузина Очи на Архонта ги очакваха в преддверието и се подредиха безмълвно от двете страни на Локи и Джийн, а Мерейн ги поведе.
Но като че не ги водеше към същия кабинет. Докато вървяха по мъждиво осветените коридори и се изкачваха по лъкатушни стълбища, Локи се оглеждаше от време на време. Мон Магистерия действително беше по-скоро крепост, отколкото дворец — по стените извън голямата зала нямаше никаква украса, а въздухът бе напоен с миризмите на влага, пот, кожа и оръжейни смазки. Водата ехтеше по невидими канали зад стените. От време на време подминаваха прислуга, която залепяше гръб за стената и забиваше нос в пода, докато Очите не отминат.