Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Е, вие двамата… — въздъхна Страгос. — Явно привличате внимание, а? Сигурни ли сте, че нямате представа кой друг би могъл да се опитва да ви убие? Някакви стари сметки за уреждане от Камор?
— Имаме много стари сметки за уреждане — отвърна Локи.
— Няма как да е иначе, нали? Е, моите хора ще продължат да ви пазят, доколкото могат. Ала вие двамата трябва да бъдете по-предпазливи.
— Не че това чувство е нещо нечувано за нас — отвърна Локи.
— Ограничете движението си до Златните стъпала и Оаврола до второ нареждане. Ще сложа още хора във вътрешното пристанище — използвайте го, когато се налага да пътувате.
— Проклятие, не можем да действаме по този начин! За няколко дни може би да, но не и за останалата част от престоя ни в Тал Верар, колкото и дълъг да се окаже!
— За това не знаеш колко си прав, Локи. Но щом някой друг ви преследва, не мога да позволя на това да попречи на нуждите ми. Ограничете движението си, да не го огранича аз.
— Казахте, че няма да има повече усложнения за играта пи с Рекин!
— Не, казах, че отровата няма да усложнява повече играта ви с Рекин.
— Изглеждате твърде уверен, че ще бъдем послушни, за човек, който е съвсем сам с нас в малка каменна стая — рече Джийн и пристъпи напред. — Вашият алхимик няма да се върне, нали? Мерейн също?
— Трябва ли да се тревожа? Абсолютно нищо няма да спечелите, ако ми навредите.
— Освен огромно лично задоволство — рече Локи. — Вие приемате, че ние сме с всичкия си. Приемате, че ни дреме за безценната ви отрова и няма да ви откъснем един по един ръцете и краката, по принцип, и да си поемем последствията.
— Трябва ли да го правим? — Страгос не помръдна от стола си, кръстосал крак връз крак и с изражение на лека досада. — Мина ми през ум, че вие двамата сте достатъчно големи инати, че да носите малък бунт в душата си. Слушайте ме внимателно — ако излезете от тази стая без мен, Очите вън в коридора ще ви убият на място. А ако ми навредите по някакъв друг начин, повтарям предишното си обещание. Ще увредя по същия начин един от вас десетократно, докато другият е принуден да гледа.
— Вие сте лайно, което увърта, с лице на пръч! — заяви Локи.
— Всичко е възможно — отвърна Страгос. — Но ако сте напълно в моя власт, моля, кажете ми какви ви прави това?
— Голям срам за нас — измърмори Локи.
— Твърде вероятно. Можете ли, и двамата, да отхвърлите тази детинска нужда да отмъстите за смачканото си самолюбие и да приемете мисията, която искам да ви възложа? Ще изслушате ли плана, въздържайки се от неучтиви изрази?
— Да. — Локи затвори очи и въздъхна. — Май че наистина нямаме избор, Джийн?
— Ще ми се да не ми се налагаше да се съглася.
— Е, щом сте съгласни… — Страгос стана, отвори вратата и кимна на Локи и Джийн да го последват. — Моите Очи ще ви придружат до градините ми. Имам нещо, което искам да ви покажа… докато обсъждаме по-поверително вашата мисия.
— Как точно възнамерявате да постъпите с нас? — попита Джийн.
— Най-просто казано, имам флотилия, закотвена в Пристанището на мечовете, която почти нищо не е постигнала. Доколкото и все още да завися от Приори, които ми помагат да й плащам и да я снабдявам, не мога да я пратя някъде в пълен състав, без подходящо оправдание — усмихна се Страгос. — Затова ще пратя вас двамата в морето да ми намерите това оправдание.
— В морето? — възкликна Локи. — Мамка му, да не сте отка…
— Отведете ги в моята градина! — нареди Страгос и се врътна на пети.
2
Това беше по-скоро гора, отколкото градина — простираше се сигурно на стотици метри северно от Мон Магистерия. Плетища, обвити от меко сияещи Сребърни лиани, ограждаха пътеките между вълнуващата се чернилка на дърветата; вследствие на някаква природна алхимия увивните растения излъчваха достатъчно изкуствена лунна светлина, че двамата крадци и техните стражи да не се препъват по чакълената пътека. Самите луни не грееха — вече бяха слезли под петнайсететажната мрачна грамада на самия дворец и не се виждаха оттам, където се намираха Локи и Джийн.
Благоуханният въздух тегнеше от влага — в надвисналата облачна арка, обградила небето на изток, се спотайваше дъжд. Откъм мрака на дървесата се дочуваше пърхането на невидими крила, а тук-там бледи златисти и алени светлини кръжаха около стволовете, сякаш феите бяха напакостили.
— Бръмбари фенери — отбеляза Джийн, запленен против волята си.