Червени морета под червени небета

— Хм. Ами… сложно е. Свързано е с това какъв съм аз и какъв се надявам ти да станеш някой ден. Жрец, заклел се да служи на Уродливия страж.

— Капа нещо нередно ли върши?

— Ами… — рече Окови. — Ами, момко, въпроса си го бива. Дали постъпва правилно според Точните хора? О, богове, да — Тайният мир укротява градската стража, успокоява всички и по-малко от нас увисват на бесилото.

И все пак всяко жреческо съсловие си има, както ги наричаме ние, завети — закони, дадени от самите богове на тези, които им служат. В повечето храмове те са сложни, заплетени и досадни. При жреците на Благодетеля е лесно. Имаме само два. Първият — крадците преуспяват. Съвсем просто. Заповядано ни е да си помагаме взаимно, да се укриваме взаимно, да се помиряваме винаги, когато е възможно, и да се грижим за нашего брата да процъфтява, с каквото можем. Този завет Барсави го изпълнява, съмнение няма.

Но вторият завет — продължи Окови, снишил глас, и се огледа в мъглата, за да се увери двойно, че не ги подслушват — е следният: богатите помнят.

— Какво помнят?

— Че не са непобедими. Че ключалките се отварят, а съкровищата ги крадат. Нара, господарката на Вездесъщите болести, да е вярна Ръката й, праща болести на хората, за да не забравят никога, че не са богове. И ние сме нещо такова за богатите и могъщите. Ние сме камъчето в обувката им, трънът в хълбока им, малко взаимодействие от тази страна на божественото правосъдие. Това е вторият ни завет и той е също толкова важен, колкото и първият.

— И… Тайният мир закриля благородниците и затова ме ти харесва?

— Не че на мен не ми харесва. — Окови внимателно обмисли следващите си думи, преди да ги произнесе. — Барсави не е жрец на Тринайсетия. Той не се е заклел да изпълнява заветите като мен, той трябва да бъде практичен. И макар и аз да мога да приема това, не мога да го позволя. Мой божествен дълг е да се погрижа онези със синята кръв и дребните титлички да получат мъничко от онова, което на нас, останалите, животът раздава най-редовно — хубавичко, остро бодване по гъза от време на време!

— И Барсави… няма нужда да го знае?

— О, кървави лайна, не! Така, както го разбирам аз, докато Барсави се грижи крадците да преуспяват, а аз — богатите да помнят, този град е свят и пресвят в очите на Уродливия страж!